Публикации

@book{Канев2018d,

title = {Бракът като рационален избор},

author = {Димитър Канев},

editor = {Валери Стоянов and Янчо Бакалов},

url = {https://www.ceeol.com/search/book-detail?id=711080},

isbn = {978-954-2912-73-6},

year  = {2018},

date = {2018-11-09},

publisher = {Е-литера Софт},

abstract = {Едва ли се нуждае от доказателства констатацията, че въпреки голямата доза романтика, свързана с нея, брачната институция у нас изживява тежка криза. Доказателства са ръстът на разводите, съкращаващата се брачност и все по-често срещаното съжителство без брак. Така днес основните обществени функции на брака губят своето значение и се прехвърлят върху обществото и неговите институции: икономическата функция на брака, при която децата са основен производствен фактор за своите семейства, а бащите осигуряват средства за издържането на семействата, е заменена с модел, в който икономическата активност и стремежът на жените към изграждането на кариера са високи, а специализацията на двата пола в домашното производство е слабо изразена; защитата, която бракът традиционно е осигурявал на членовете на семейството, сега също не е толкова необходима и се поема от полицията и неправителствените организации, като парадоксът тук е, че във все по-голяма степен тези институции са призвани да защитават членовете на семействата не от действията на външни лица, а от тях самите \textendash техните съпрузи, родители и деца; поради новите средства за контрол на раждаемостта сексуалното регулиране, което традиционно се възлага на брака, не е актуално за повечето младежи; репродуктивната функция на брака, осигуряваща необходимата приемственост на човешкия род, също затихва и пример за това у нас е, че близо една трета от новородените са извънбрачни; семейството има по-малки отговорности за социализацията и образованието на децата, като неговите функции в тези области се прехвърлят все повече върху училищата, медиите и религиозните организации.



Какви са причините за тези изменения, дали те са продукт на нормалното развитие на обществените институции, или са белег за провал на съществуващите форми за обществено регулиране на брачните отношения да адаптират брака към изменящите се условия и да създадат нужните стимули за избора и запазването му? Това са важни въпроси, правилният отговор на които е необходим както за всеки от нас, така и на обществото, поради връзката им с такива проблеми, като потреблението, предлагането на труд, раждаемостта, икономическият статут на децата и жените, бедността, разпределението на доходите и структурата на семействата.



Интересът към тези проблеми се определя не само от голямото им значение за всеки от нас и обществото като цяло, но и от малкото внимание, което досега са получавали. Гледната точка на повечето от изследвания в областта е била различна, като е преобладавал подходът на философията, теологията, психологията и социологията. Несъмнено е, че техните достижения са ценни, но подходът в тази разработка е различен. В основата му стоят приемането на индивидуалното поведение за рационално, допускането, че хората се стремят към максимална полезност и имат относително стабилни във времето предпочитания и разбирането, че пазарите и другите институции имат значение за координирането и съгласуването на индивидуалното поведение.



Вниманието към брака на изследователите, които поставят в основата на своя подход рационалността, не е ново. Още Фридрих Енгелс разкрива в своя труд “Произход на семейството, частната собственост и държавата”, че в семейството се осъществяват много производствени дейности, които имат рационална основа. През следващите години проблемите на брака са в полезрението на институционалистите начело с Торстен Веблен и Шарлоте Гилмън, които с много примери разкриват зависимостта на жените от брака и подчинената им роля в него. През шестдесетте години на двадесети век въпросите на брака и отношенията в него получават още по-голямо внимание. Заслугата за това принадлежи на видните представители на Чикагската школа Якоб Минцер и Гари Бекер, в чиито трудове широко се използва неокласическият подход, допускащ рационалност в поведението и търсещ най-вече условията за равновесие и ефективност в него.



Това са и основните допускания, които изграждат фундамента на настоящото изследване. Те го определят като икономическо и като част от опитите икономическият подход да бъде приложен към области, които традиционно се считат, че не са в неговите приоритети. Така целта пред него е да потърси рационалните основи на брака и да открие онези вътрешни и външни за човешките взаимоотношения фактори, които го правят необходим, устойчив и ефективен.



Постигането на тази цел определя и пътя, който се следва. Първо се търсят рационалните мотиви в междуличностните отношения и тяхната връзка с преследването на личния интерес. След това се изяснява защо хората избират съвместния живот, защо те приемат неговите ограничения, каква е ролята на любовта в междуличностните отношения и кои са другите условия за ефективността на това, което съвместният живот дава. По-нататък се анализира работата на брачния пазар и факторите, които, въздействайки върху търсенето и предлагането на домашен труд, определят резултатите, формиращи се на него. Разглеждат се и основните модели за производството и разпределението на семейните блага между съпрузите. Някои от тях изследват взаимоотношенията при наличието на любов, а други допускат, че партньорите преследват егоистично личния си интерес, без да се интересуват от щастието на другия. Отговоря се и на въпроса кое налага бракът да приема като необходима форма договора, който може да бъде разтрогнат само от смъртта или развода. А накрая се изследват проблемите пред брачната институция и ролята на държавата при разрешаването на тези проблеми. Така също се установява доколко механизмите на семейния кодекс, които у нас се използват за регулиране на семейните отношения, са ефективни и как следва да се коригират.



Тези и многото други въпроси, които са разгледани в монографията, представляват интерес не само за избраните да ръководят и осъществяват държавната семейна политика. Всички ние сме в подобни отношения, стремим се те да ни носят удовлетвореност и щастие, искаме да вземаме такива решения, че и хората, които обичаме, също да бъдат щастливи. Затова изследването е насочено към широк кръг читатели и без да има каквито и да е претенции на заместител на опитите на другите науки в това поприще е едно полезно тяхно допълнение. За да бъде то достъпно, са избягвани излишното теоретизиране и математическите модели и се търси системно и разбираемо изложение. В това много се разчита и на стиховете на Веселин Ханчев, Владимир Башев, Борис Гуляшки, Дамян Дамянов, Добри Жотев, Евтим Евтимов, Елисавета Багряна, Здравко Кисьов, Павел Матев и Петър Алипиев, които са несравними в описанието на чувствата и емоциите, свързани с брака.},

note = {Второ електронно издание},

keywords = {икономика на семейството, обща икономическа теория},

pubstate = {published},

tppubtype = {book}

}

@book{Канев2001,

title = {Бракът като рационален избор},

author = {Димитър Канев},

isbn = {954-449-043-4},

year  = {2001},

date = {2001-02-01},

publisher = {Стено},

address = {Варна},

abstract = {Едва ли се нуждае от доказателства констатацията, че въпреки голямата доза романтика, свързана с нея, брачната институция у нас изживява тежка криза. Доказателства са ръстът на разводите, съкращаващата се брачност и все по-често срещаното съжителство без брак. Така днес основните обществени функции на брака губят своето значение и се прехвърлят върху обществото и неговите институции: икономическата функция на брака, при която децата са основен производствен фактор за своите семейства, а бащите осигуряват средства за издържането на семействата, е заменена с модел, в който икономическата активност и стремежът на жените към изграждането на кариера са високи, а специализацията на двата пола в домашното производство е слабо изразена; защитата, която бракът традиционно е осигурявал на членовете на семейството, сега също не е толкова необходима и се поема от полицията и неправителствените организации, като парадоксът тук е, че във все по-голяма степен тези институции са призвани да защитават членовете на семействата не от действията на външни лица, а от тях самите \textendash техните съпрузи, родители и деца; поради новите средства за контрол на раждаемостта сексуалното регулиране, което традиционно се възлага на брака, не е актуално за повечето младежи; репродуктивната функция на брака, осигуряваща необходимата приемственост на човешкия род, също затихва и пример за това у нас е, че близо една трета от новородените са извънбрачни; семейството има по-малки отговорности за социализацията и образованието на децата, като неговите функции в тези области се прехвърлят все повече върху училищата, медиите и религиозните организации.



Какви са причините за тези изменения, дали те са продукт на нормалното развитие на обществените институции, или са белег за провал на съществуващите форми за обществено регулиране на брачните отношения да адаптират брака към изменящите се условия и да създадат нужните стимули за избора и запазването му? Това са важни въпроси, правилният отговор на които е необходим както за всеки от нас, така и на обществото, поради връзката им с такива проблеми, като потреблението, предлагането на труд, раждаемостта, икономическият статут на децата и жените, бедността, разпределението на доходите и структурата на семействата.



Интересът към тези проблеми се определя не само от голямото им значение за всеки от нас и обществото като цяло, но и от малкото внимание, което досега са получавали. Гледната точка на повечето от изследвания в областта е била различна, като е преобладавал подходът на философията, теологията, психологията и социологията. Несъмнено е, че техните достижения са ценни, но подходът в тази разработка е различен. В основата му стоят приемането на индивидуалното поведение за рационално, допускането, че хората се стремят към максимална полезност и имат относително стабилни във времето предпочитания и разбирането, че пазарите и другите институции имат значение за координирането и съгласуването на индивидуалното поведение.



Вниманието към брака на изследователите, които поставят в основата на своя подход рационалността, не е ново. Още Фридрих Енгелс разкрива в своя труд “Произход на семейството, частната собственост и държавата”, че в семейството се осъществяват много производствени дейности, които имат рационална основа. През следващите години проблемите на брака са в полезрението на институционалистите начело с Торстен Веблен и Шарлоте Гилмън, които с много примери разкриват зависимостта на жените от брака и подчинената им роля в него. През шестдесетте години на двадесети век въпросите на брака и отношенията в него получават още по-голямо внимание. Заслугата за това принадлежи на видните представители на Чикагската школа Якоб Минцер и Гари Бекер, в чиито трудове широко се използва неокласическият подход, допускащ рационалност в поведението и търсещ най-вече условията за равновесие и ефективност в него.



Това са и основните допускания, които изграждат фундамента на настоящото изследване. Те го определят като икономическо и като част от опитите икономическият подход да бъде приложен към области, които традиционно се считат, че не са в неговите приоритети. Така целта пред него е да потърси рационалните основи на брака и да открие онези вътрешни и външни за човешките взаимоотношения фактори, които го правят необходим, устойчив и ефективен.



Постигането на тази цел определя и пътя, който се следва. Първо се търсят рационалните мотиви в междуличностните отношения и тяхната връзка с преследването на личния интерес. След това се изяснява защо хората избират съвместния живот, защо те приемат неговите ограничения, каква е ролята на любовта в междуличностните отношения и кои са другите условия за ефективността на това, което съвместният живот дава. По-нататък се анализира работата на брачния пазар и факторите, които, въздействайки върху търсенето и предлагането на домашен труд, определят резултатите, формиращи се на него. Разглеждат се и основните модели за производството и разпределението на семейните блага между съпрузите. Някои от тях изследват взаимоотношенията при наличието на любов, а други допускат, че партньорите преследват егоистично личния си интерес, без да се интересуват от щастието на другия. Отговоря се и на въпроса кое налага бракът да приема като необходима форма договора, който може да бъде разтрогнат само от смъртта или развода. А накрая се изследват проблемите пред брачната институция и ролята на държавата при разрешаването на тези проблеми. Така също се установява доколко механизмите на семейния кодекс, които у нас се използват за регулиране на семейните отношения, са ефективни и как следва да се коригират.



Тези и многото други въпроси, които са разгледани в монографията, представляват интерес не само за избраните да ръководят и осъществяват държавната семейна политика. Всички ние сме в подобни отношения, стремим се те да ни носят удовлетвореност и щастие, искаме да вземаме такива решения, че и хората, които обичаме, също да бъдат щастливи. Затова изследването е насочено към широк кръг читатели и без да има каквито и да е претенции на заместител на опитите на другите науки в това поприще е едно полезно тяхно допълнение. За да бъде то достъпно, са избягвани излишното теоретизиране и математическите модели и се търси системно и разбираемо изложение. В това много се разчита и на стиховете на Веселин Ханчев, Владимир Башев, Борис Гуляшки, Дамян Дамянов, Добри Жотев, Евтим Евтимов, Елисавета Багряна, Здравко Кисьов, Павел Матев и Петър Алипиев, които са несравними в описанието на чувствата и емоциите, свързани с брака.},

keywords = {икономика на семейството, икономика на труда},

pubstate = {published},

tppubtype = {book}

}

@book{Канев2001b,

title = {Икономическият подход в изследването на труда},

author = {Димитър Канев},

isbn = {954-449-090-6},

year  = {2001},

date = {2001-02-01},

publisher = {Стено},

address = {Варна},

keywords = {икономика на семейството, икономика на труда},

pubstate = {published},

tppubtype = {book}

}