І. МОНОГРАФИИ
Социалната политика: икономически проекции и решения. СТЕНО, Варна, 2009. (302 стр.) ISBN 978-954-449-442-1
Социалната политика регулира разпределителните отношения и неравенството в икономическите и социалните позиции на домакинствата и физическите лица. Тя цели увеличаване на благосъстоянието и по-пълното задоволяване на потребностите им от образование, здравеопазване, нормални жилищни условия, икономическа и социална сигурност, чрез преразпределение на националния доход, управление на социалните рискове и защита по време на неблагоприятни обстоятелства. С това социалната политика е насочена към разрешаването на най-наболелите обществени проблеми – бедността, безработицата, вредните условия на труд, подкрепата за семействата и хората в неравностойно положение заради възраст, здравословно състояние, дефицит на възможности за качествено образование, дискриминация и др.
Голямото значение на социалната политика я прави обект на засилен дебат, в който икономическите аргументи преобладават, но почти по всички въпроси водят до коренно противоположни изводи. За някои социалната политика е жизненоважна за икономическото развитие и социалния просперитет на съвременните общества, докато за други, тя не само спъва социално-икономическото развитие, но е насочена и срещу интересите точно на онези, които е призвана за защити. В действителност и двете страни в този спор имат своите основания, защото сама по себе си социалната политика е в състояние както да увеличи благосъстоянието на индивидите и нацията като цяло, така и да ги намали, създавайки редица нежелани ефекти за производителността и икономическата активност.
Целта на монографията е да предложи теоретична рамка, в която да представи и изследва различните икономически аргументи, свързани със социалната политика. Тя е предназначена за всички, които се интересуват от проблематиката и най-вече за студентите, изучаващи икономика на социалната политика и социалната сфера. Нейната амбиция е да им помогне в усвояването на икономическия инструментариум за анализ на държавната политика, придобиването на по-добра ориентация в дискусиите относно икономическите аспекти на социалната политика и да им даде възможност да изградят свои собствени позиции, основани върху систематическото прилагане на подхода на икономическата теория.
За да постигнем тази цел се решават три задачи. Първо, изследват се причините, които налагат намесата на държавата и провеждането на социална политика. Те се търсят в провала на пазарния механизъм в осигуряването на социална ефективност, разбирана като максимизация на общественото благосъстояние чрез баланс между икономическа ефективност и социална справедливост. Второ, анализират се различните инструменти на социалната политика и се отговоря на въпросите кой се облагодетелства от тях и кой поема разходите, как те въздействат върху индивидуалното поведение и дали и в каква степен са рационален отговор и решение на реално съществуващите практически проблеми. Трето, изследват се алтернативните институционални структури на социалната политика, натрупаният опит в развитите страни и у нас в тяхното приложение и се търсят ефективните за българските условия решения.
Постигането на тези задачи е осигурено чрез основаването върху богата теоретична и емпирична литература. Социалната проблематика е основна в икономическата литература. С нея са свързани имената на А. Аткинсън, А. Колдуел, А. Маршал, А. Пигу, А. Сен, А. Смит, Ал Хилмън, В. Парето, Дж. Бентам, Дж. Бюкенън, Дж. М. Кейнс, Дж. Ролс, Дж. Ст. Мил, Дж. Стиглиц, Е. Линдаал, К. Виксел, К. Ероу, К. Маркс, М. Фридман, П. Елкок, П. Пирсън, П. Роснер, Р. Коуз, Р. Мъсгрейв,С. Кузнец, У. Бевъридж, Фр. Хайек, Х. Боуен, Ч. Бут и др. В нашата литература през последните години значителен е приносът на В. Цанов, Д. Димова, И. Белева, Й. Христосков, К. Владимирова, П. Лулански, Хр. Христов и др. В разработката се използват и редица аналитични доклади на Европейската комисия, българските институции и неправителствени организации.
Следваният в монографията методологичен подход е комбинация от позитивен и нормативен икономически анализ. Това позволява най-добре да се анализира степента, в която социалната политика постига двете обществени подцели в търсенето на социална ефективност – постигането на икономическа ефективност и социална справедливост. Позитивният анализ има за свой обект обяснението и прогнозирането на фактите, индивидуалното и колективно поведение, последиците от възприемането на една или друга институционална структура на социалната политика и как различните решения въздействат върху разпределението на ресурсите и доходите в обществото. Нормативният се концентрира върху оценката на фактите и действията от гледна точка на морала. Той ни помага да оценяваме състоянието и поведението като „добри” или „лоши”, дефинира личното и общественото благосъстояние и ни препоръчва какви промени трябва да се предприемат в следваната политика, механизми, правила и процедури.
Икономическите последици от социалната политика се изследват в две насоки. Първата е как социалната политика влияе върху разпределението на ресурсите (allocative effects). Например какви са ефектите от пенсионната система върху спестяванията и предлагането на труд и как безплатното здравеопазване и безплатното образование влияят върху предлагането на здравни и образователни услуги. Тези въпроси са свързани с общото благосъстояние и нямат отношение към разпределението му между различните индивиди. Повечето социални програми имат значително въздействие върху разпределението на ресурсите. Пенсионните осигуровки, осигуряването срещу безработица и социалното подпомагане оказват значително влияние върху търсенето и предлагането на труд. Пенсионните схеми, безплатното образование и здравното осигуряване въздействат върху инвестициите в човешкия капитал, спестяванията и променят решенията какво да се потребява.
Изследването на ефектите върху разпределението на доходите (distributive effects) е втората насока на позитивния икономически анализ на социалната политика. Тук се отговаря на въпросите кой се облагодетелства от дадена политика и кой поема разходите за осъществяването й. Например, ако се опитаме да разберем кой се облагодетелства от безплатното висше образование, ще открием редица ефекти върху доходите. То облагодетелства семействата с ниски доходи, защото улеснява достъпа на техните деца до образованието; семействата с високи доходи, защото вероятността техните деца да учат във ВУЗ е по-висока; студентите, които нямат други доходи, защото ги прави независими от родителите и им позволява да следват; родителите, защото в други случаи биха платили за образованието; преподавателите, защото безплатното образование увеличава търсенето и цената на техните услуги; бъдещите работодатели, защото по-голямото предлагане на висшисти им дава възможност да привличат випускниците с по-ниски разходи; потребителите на създаваните от випускниците стоки и услуги и т.н. Следва да се отбележи също, че в зависимост от подхода към социалните проблеми ефектът върху разпределението на доходите може да е различен. Ако например образованието се финансира чрез гарантирани от държавата студентски заеми, преразпределителните ефекти в доходите ще са по-слаби или въобще ще отсъстват. Ако обаче се финансира чрез данъчното облагане, ще е налице значително преразпределение на доходите.
Поставената цел и задачи, както и избраната методологична и теоретична основа налагат някои ограничения на разработката.
На първо място, обект на анализа са социалната политика и публичния сектор в България, ЕС и страните, членки на ОИСР. Въпреки че проблемите на развиващите се страни са много повече както по разнообразието, така и по дълбочината си, те изискват специфичен подход и могат да се изследват заедно с тези на развитите страни само на едно твърде абстрактно теоретично ниво. Така например в развитите страни предизвикателството пред образователната система и здравеопазването е осигуряването на достъп на всички граждани до най-съвременните образователни и здравни услуги. В развиващите се страни тази цел е недостижима и в тях социалната политика, регулираща образователните и здравните пазари, ще имат различни цели, механизми и съдържание.
Друга специфика, която не позволява едновременно изследване на страни с много разнородна степен на социално-икономическо развитие, е различното влияние на социално-икономическите проблеми върху хората. В развитите страни една силна икономическа криза едва ли следва да се разглежда като социална трагедия. Дори да ограничи съществено доходите, те са на достатъчно високо ниво, за да не бъдат засегнати възможностите за физическо оцеляване, сигурността и социалния живот на хората. Съвсем по друг начин стоят нещата в бедните страни. Там същият спад би предизвикал много по-сериозни както индивидуални, така и обществени проблеми.
Не бива да се пренебрегва и още един аргумент за анализа на страни с разнородна степен на развитие – различната социална структура на обществата. В по-слабо развитите страни съществуват развити социални мрежи, които позволяват на хората да неутрализират последиците от социалните рискове, дори и без помощта на публичните институции. Това, което в развитите страни е функция на формалните системи на застраховането, осигуряването, субсидиите, личните спестявания и социалните трансфери, в развиващите се страни се изпълнява от семейството, семейните контакти и домашното производство.
Второ. Изследва се единствено социалната политика на национално ниво, въпреки че социалната политика се осъществява още на фирмено и наднационално равнище. Подобно ограничение е оправдано по две причини.
Едната е отсъствието на единен модел и наднационална нормативна уредба, които задължително трябва да се следват. Дори и в рамките на Европейския съюз, съществуващите нормативни актове в областта на социалната политика имат единствено препоръчителен характер, специфичните инструменти за социална политика (Европейският социален фонд) финансират проекти, които се управляват на национално равнище (Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“), а заложеният в социалната харта модел на изграждането на социалната политика на Съюза не може да се счита за всеобщ, защото се отхвърля както от някои правителства, които не са ратифицирали Споразумението за социална политика към договора от Маастрихт (Великобритания и Северна Ирландия), така и от европейската организация на работодателите. С изключение на регламентите относно хармонизиране на достъпа до националните схеми за социална защита на работниците и гражданите на ЕС (Регулации 1408/71, 574/42 и 574/72), засега всички опити за хармонизиране в рамките на ЕС са неуспешни. Причината е, че в отделните страни проблемите са специфични, а разбирането за тяхното решение чрез механизмите на социалната политика не е консенсусно. Явно това положение ще се запази дълго, тъй като решенията по този въпрос изискват съгласието на всяка от страните членки.
Другата причина е, че социалната политика на фирмено ниво на практика е определена на национално равнище. Много от трудовите отношения са дефинирани в закони, както е например при отпуските, продължителността на работното време и условията на труд. В тези случаи те са част от националната социалната политика. Въпреки че свързаните с тях социални услуги не се предлагат от държавата и не се отчитат от социалните статистики, чрез тях държавата регулира поведението на фирмите и на практика им възлага важни социални роли и отговорности. Що се отнася до социалните облаги, предлагани от фирмите, те са част от договорните отношения между труда и капитала и не трябва да се разглеждат като част от социалната политика. В тези случаи фирмените социалните облаги, например детските градини, служебните жилища и автомобили, фирменото здравно и пенсионно осигуряване са непарични компоненти на трудовите възнаграждения. Те са елемент от разходите за труд и следва да се анализират в контекста на институциите на трудовите пазари и трудовите отношения.
Икономически теории за управлението на персонала и приложението им във Въоръжените сили. СТЕНО, Варна, 2008. (276 стр.) ISBN: 978-954-449-387-5
(Трудът е отличен с индивидуална награда „Варна“ за 2009 г.)
Актуалността на изследването произтича от две групи фактори. Първата е свързана с новите предизвикателства пред управлението на човешките ресурси в сектора на отбраната в резултат от динамиката на процесите и новите параметри на средата на сигурност, вътрешните фактори на социално-икономическото развитие на страната и завършването на професионализацията на Българската армия. Втората група фактори е резултат от сериозните проблеми в съществуващата система за привличане, задържане и развитие на хората в отбраната и невъзможността те да бъдат решени с досегашните политики и практики. Има разбиране за проблемите, но липсват ясни и конкретни идеи за преодоляването им. Важен аргумент за актуалността на труда е и състоянието на научните изследвания по темата. Въпреки че другите научни области и останалите направления в областта на икономическите науки имат значителен принос към изследването на проблемите на въоръжените ни сили, вниманието на икономическата теория към управлението на персонала в армията е незадоволително. Налице са нови теоретични подходи, които се нуждаят от систематизация, развитие, допълнителни емпирични проверки и адаптиране към спецификата на отбранителния сектор.
Отчитайки всичко това, цел на изследването е да се разкрият методологичните възможности на икономическия подход в изследването на трудовите отношения в сферата на отбраната и се предложат: теоретичен инструментариум за анализ и оценка на съществуващите в областта институционални решения и практико-приложни мерки за подобряване тяхната ефективност.
За постигането на целта се поставят следните изследователски задачи: 1) Систематизират се и се синтезират основните теоретични идеи за икономически анализ на управлението на човешките ресурси в големите йерархични организации. 2) Икономическият подход към управлението на човешките ресурси и неговите основни теоретични модели са адаптирани към спецификата на въоръжените ни сили. 3) Прави се критичен анализ и оценка на съществуващите институционални решения и следваната политика, тяхната ефективност в осигуряването на нужните стимули и възможните им алтернативи.
Посочените цел и задачи очертават и основната теза на труда: икономическият подход предлага богат инструментариум от теории и хипотези за анализ на управлението на човешките ресурси за нуждите на отбраната. Неговото приложение дава възможност за нов поглед при осмислянето на практиката и може да доведе до: успешно концептуализиране на проблемите; формулиране на ефективните решения за организацията на труда, подбора, компенсациите и стимулите, увеличаващи способностите и ефективността на сектора; посочване и аргументиране на промените, които трябва да се направят, за да се осъществят теоретичните обобщения.
Обект на изследването е управлението на човешките ресурси, влагани за нуждите на отбраната на страната, а предмет – икономическата ефективност на това управление.Обхватът на анализа е ограничен до петте основни аспекта на мирновременните трудови отношения в армията и военнообразователната система: организацията на труда, привличането, подбора, компенсациите и стимулите за личния състав.
Методологичните и теоретични основи се търсят в синтеза на редица теории от неокласическото направление и новата институционална школа: Теорията за транзакционните разходи; Теорията за човешкия капитал и хипотезата за сигналните функции на образованието; Теорията за оптималния избор в условията на непълна и асиметрична информация; Теорията “принципал-представител”; Теорията за собственическите права; Теорията за “състезанията”. Източници на емпирична информация са официалните данни на МО, националната и международната статистика, 12 социологически проучвания на Дирекция „Информационна дейност”, собствени проучвания и експерименти.
Ориентацията към толкова обхватен научен проблем предполага поставянето на предварителни ограничения на изследването, предпазващи от загубване на научната следа. Те са заложени в дефиницията на обекта, предмета и обхвата на изследването; следваната методология; избраната теоретична основа и наличната емпирична информация.
В структурно отношение трудът се състои от въведение, четири глави, заключение и използвана литература: цитирани трудове, социологически изследвания и нормативни източници – общо 202 заглавия. Всяка една от главите решава определен проблем от приложното поле на монографията и търси в него изпълнението на трите изследователски задачи. Въпреки че проблемната ориентация на структурно-логическата схема на изследването не съответства на преобладаващата практика в структурата ясно да се разграничава теоретична, емпирична и приложна част, тя е възприета заради спецификата на анализа: голямо разнообразие от свързани помежду си проблеми, отсъствие на обща теория за обяснението им, зависимост на теоретичния подход към определен проблем от практическите изводи по предходните проблеми в структурата на изследването и необходимост за системност в изложението.
Първа глава е посветена на трудовите отношения при вътрешна организация. Тя има значението на фундамент на цялото изследване, тъй като изведените в нея фактори, определящи характеристиките на вътрешната организация на труда, са основните детерминанти и на оптималните решения за привличането, подбора, компенсирането и стимулирането на персонала във въоръжените сили, разгледани в следващите глави. Тук се изследват: рационалната основа на вътрешната организация на труда във въоръжените сили и причините за замяната на пазарното разпределение на труда с организационното му управление; нуждата от йерархична организация и зависимостта от равнището на транзакционните разходи на това кой да контролира и какъв е оптималният тип на йерархиите в армията и военнообразователната система; оптималните размери на организациите в състава на въоръжените сили и случаите, в които някои задачи следва да се възлагат на външни изпълнители; ефективните договорни отношения и зависимостта им от размера и източника на транзакционните разходи; дали и при какви условия е ефективно трудовите договори и договорите за кадрова военна служба да предлагат обвързани със състоянието на външния трудов пазар условия на труд и възнаграждения. Дефинират се основните проблеми пред икономиката на управлението на човешките ресурси във въоръжените сили и изследователските задачи, които те пораждат.
Втора глава е посветена на наемането и освобождаването на персонала. Чрез хедоничен модел на избора на военната професия са обяснени факторите, от които зависи способността на армията да привлича и задържа своя личен състав. Изследват се ефективността на съществуващите инструментални стимули и конкурентоспособността на армията на трудовия пазар, като се предлагат мерки за нейното подобряване. Извежда се ролята на вътрешната мотивация за военна служба и значението й за формирането на социалния капитал на въоръжените сили. Разкриват се последиците от асиметричната информация за индивидуалните способности и нуждата от сигнализиране и проучване за преодоляване на опасността от неблагоприятен подбор. Моделира се сигналната функция на образованието. Изследва се ефективността на алтернативните инструменти за освобождаване на персонала (уволнение, парично стимулиране на доброволното напускане и пенсиониране).
Трета глава анализира равнището и структурата на заплащането като стимули за висока производителност. Моделира се проблема “принципал-представител” и се търси неговото решение чрез въвеждане на стимули за труд, използващи заплащане за време, според резултатите и ефективно възнаграждение. Разкрива се ролята на информационната асиметрия и специфичността за ефективността на всеки от тези инструменти. Представя се модел на оптималната структура на възнагражденията и се оценява структурата на компенсациите на българските военнослужещи.
Четвърта глава е посветена на измененията на възнагражденията във времето и повишенията като стимули за висока производителност. Анализира се значението на бъдещите стимули за подбора, мотивацията и запазването на човешките ресурси на въоръжените сили. Извеждат се условията за ефективност на нарастващите във времето възнаграждения и се решава проблема за оптималното пенсиониране. Разкрива се ролята на пенсиите за задържането и усилията на персонала. Изследва се икономическата рационалност и функциите на повишенията. Дефинират се условията за ефективност на повишенията, оптималната структура и изменения на облагите вътре и между различните йерархични нива. Изследват се и ограниченията на ефективността на бъдещите възнаграждения и мерките, които са в състояние да ги преодолеят.
В заключението се обобщава изминатия път. Синтезират се научните резултати от изследването. Правят се заключенията, че целта и задачите на изследването са изпълнени, а тезата й е потвърдена напълно. Систематизирани са общотеоретичните изводи. Коментират се актуалните към момента идеи за помени в нормативната уредба. Обръща се внимание на ограниченията на изследването.
Приносът на изследването към фундамента на съвременната икономическа наука е в две основни направления. Първо, разкрити са съществени нови страни в съществуващите научни проблеми и теории и са натрупани доказателства за редица нови факти и явления: макар икономиката на персонала вече да е заела престижно място сред икономическите школи, приложението и към сферата на военното дело е теоретична новост, която представлява оригинален и значим принос на автора. Второ, в чисто методологичен план изследването на проблемите на управлението на персонала във Въоръжените ни сили е обогатено с използването на нови изследователски методи. В българската научна литература това е първи опит да бъдат изследвани петте основни аспекта на мирновременните трудови отношения в армията и военнообразователната система: организацията на труда, привличането, подбора, компенсациите и стимулите за личния състав с помощта на теорията за транзакционните разходи, теорията за човешкия капитал, хипотезата за сигналните функции на образованието, теорията за оптималния избор в условията на непълна и асиметрична информация, теорията “принципал-представител”, теорията за собствениче ските права и теорията за “състезанията”.
Въпреки подчертано теоретичния си характер и предпазливост при формулирането на непосредствено приложими в практиката изводи се правят препоръки за редица промени в съществуващите политики и практики за управление на персонала в българските въоръжени сили: Изборът на управленска структура на трудовите отношения, организационните размери и договорната форма на отношенията с труда във въоръжените сили да отчитат транзакционните и бюрократичните разходи; Трудовите отношения със сержантите и офицерите със специфична квалификация да се формират при условията на по-силно защитен вътрешен трудов пазар; Стимулите за войниците и другите военнослужещи с обща квалификация да се преосмислят, като се осигурят гъвкави пазарно-ориентирани стимули за постъпване и подновяване на договорите за служба и широки възможности за квалификация, превръщащи военната кариера от заместител в ключ за реализиране на образователните амбиции на младите хора; Да се преоцени на структурата на използваните облаги, повечето от съществуващите непарични стимули да се монетизират и да се установи оптималния микс за всяка категория военнослужещи; Нужно е ново и по-гъвкаво разбиране за военната кариера: както за престоя в дадена длъжност, така и за мобилността между отделните специалности и общата продължителност на военната служба; Специално внимание да се обърне на мерките за привличане, задържане и стимулиране на цивилния академичен състав на ВВУЗ; Усилията за поддържането на стандарта на живот на военнослужещите и гражданските лица в системата на МО да се допълнят с политики, увеличаващи вътрешната мотивация за служба, подобряващи войсковия морал и издигащи обществения престиж на войската като институция.
Финансиране и ефективност на висшето образование. Военно издателство „Георги Победоносец“, София, 2005. (258 стр.) ISBN: 954-509-344-X; [CD] Варна, Стено, 2004. ISBN: 954-449-202-X
Финансирането на българското висше образование е важен проблем, изискващ бързи и адекватни научни и политически реакции. Кои са ефективните и справедливи решения на този проблем, как те разпределят тежестите на финансирането и с какви механизми трябва да се осъществяват са основните въпроси пред монографията „Финансиране и ефективност на висшето образование“. В нея авторът се опира на икономическия подход, разширява границите на неговото приложение и прави редица препоръки, насочени към усъвършенстване на управлението на системата на висшето образование в страната.
Наред с оценката на съществуващото положение, разработката предлага анализ на изискванията, поставяни от спецификата на висшето образование, възможностите на пазара да осигурява адекватно и създаващо правилни стимули финансиране, ролята на държавата и механизмите, с които тя трябва да участва в покриването на разходите, пътищата за осигуряване на достъпа до висшето образование в условията на неговата масовизация.
Основната теза е, че финансирането следва да се осъществява от различни публични и частни източници и да експлоатира едновременно пазарни, преразпределителни и реципрочни механизми. Защитават се финансовата и институционална автономия на висшите училища; нуждата от изграждането на конкурентен образователен пазар, който да осигурява средства пропорционални на ориентацията към потребностите на студентите и трудовите пазари; развитието на академичната демокрация, като механизъм за гарантиране интересите на потенциалните финансови и трудови донори на висшите училища; и мястото на държавата в подпомагането на образователния сектор в осигуряването на достъпно и общественополезно образование, чрез комбинация от ваучери и субсидирани студентски кредити, обвързващи плащанията с бъдещите доходи.
Труд е разработен на 263 страници и обхваща: Въведение, гл.1. Съществуващото положение, гл. II. Същност и принципи на висшето образование, гл. III. Образователният пазар като, източник на финансиране, гл. IV. Държавата и финансирането на висшето образование, гл. V. Гарантиране достъпа до висшето образование, 3аключение.
В първа глава се прави преглед на последиците от съществуващите решения за финансирането на българското висше образование и ще изведем неговите съвременни проблеми. След това във втора глава се изясняват онези технологични и управленски характеристики на висшето образование, които правят специфично неговото ресурсно осигуряване и на тази основа ще обосновем нуждата финансирането на образователните институции да разчита на съвместния принос на техните студенти, държавата, „трудовото участие” на академичния състав и средствата на външни донори. Трета глава анализира възможностите за пазарно–ориентирано финансиране на висшето образование, ограниченията пред тях, поставяни от несъвършенствата на образователния пазар и обществените функции на образованието, и подходите, с които държавата и образователните институции могат да ги смекчат или преодолеят. В четвърта глава се разгледат степента и механизмите, с които държавата трябва да участва в покриването на разходите за образование. След това в пета глава се изследва проблема за достъпа до образованието и схемите за финансиране, които реализират финансовите задълженията на студентите без да ограничават достъпа им до висшите училища. В заключението се обобщава идеята за бъдещата структура на системата, финансовите отговорности на държавата, студентите и самите образователни институции и комбинацията от механизми, с които те следва да се реализират в рамките на една нова рационализирана стратегия за финансиране на образованието.
С практико-приложния си потенциал изследването е предназначено за широк кръг от специалисти, ангажирани с проблемите на висшето образование. То няма претенцията да даде окончателни решения на всички поставени проблеми. Посочва се , че за достигането на такива е необходима широка дискусия, почиваща на различни ценностни йерархии и подходи.
Икономическият подход в изследването на труда. Второ преработено и допълнено издание: СТЕНО, Варна, 2002. (335 стр.) ISBN: 954-449-133-3.; Първо издание: СТЕНО, Варна, 2001. (334 стр.) ISBN: 954-449-090-6
Обектът на изследването е трудът, а подходът, който се използва, е икономическият. Този подход не се характеризира със съвкупността от въпроси и проблеми, към които се прилага. Трудът и трудовите отношения могат и е полезно да се разглеждат от различни гледни точки – икономическа, историческа, психологическа, институционална, социологическа, политико-икономическа и редица други. Затова не самата проблемна област определя изследването като икономическо, а методът, който се използва. Този метод се характеризира с три основни черти, които го отличават от всеки друг. Това са допускането за преследване на личния интерес и рационалност, вниманието, което се отделя на равновесието, и акцентът върху проблемите на ефективността.
Актуалността на разработката се доказва от голямото внимание към този подход в развитите страни. Такова внимание съществува и у нас, а в тази проблематика работят изключително ерудирани и уважавани специалисти. В същото време обаче, въпреки многото разработки и икономически изследвания, динамиката на развитието на процесите на пазара на труда у нас и търсенето на нови и ефективни решения на институционалните му аспекти правят много необходим всеки нов опит за теоретично осмисляне. В монографията се решават следните основни задачи:
Първо, като фундамент на изследването, се систематизират и представят основните теоретични подходи за икономическия анализ, обхващащи моделите на разпределението на времето, инвестициите в човешкия капитал, търсенето на труд, предлагането на труд, трудовия пазар, различията в заплащането, организацията на труда, институциите на трудовия пазар и трудовите отношения.
Второ, икономическият подход към труда и неговите основни теоретични модели са тествани с помощта на наличната статистическа информация и резултатите от провежданите у нас емпирични проучвания. Така се изведат общите черти и спецификата на българския трудов пазар, оценява се приложимостта на икономическия подход в неговия анализ, а икономическите модели се адаптират към съществуващите условия и доразвити както в своята форма, така и в изводите си за силата и формата на описаните в тях връзки.
Трето, на основата на разкритите у нас връзки се оценят съществуващите институционални решения и следваната правителствена политика, тяхната ефективност и възможните им алтернативи. Така се правят и приложни изводи, които са полезни за всички, ангажирани с решаването на проблемите на трудовия ни пазар.
Тези задачи имат своето основание и са съществена част от методологията, която се следва. Тъй като приложението на икономическия подход към поведението на различни групи дава различен резултат, задача на изследването е така да модифицира икономическите теории, че най-точно да описват и обясняват поведението на икономическите агенти у нас. То е много вероятно да бъде различно от поведението в развитите страни, където икономическите модели на труда и трудовите отношения са разработвани, затова и тези модели трябва задължително да бъдат апробирани в българските условия и видоизменени така, че да отразяват тяхната специфика.
За постигането горните задачи се използва голямо разнообразие от теоретични и емпирични източници, а за информацията за състоянието на трудовия пазар у нас се разчита на данните на Националния статистически институт, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, както и на резултатите от проведените през 1995 и 1997 г. три собствени извадкови представителни проучвания на трудовия пазар в гр. Варна и на базата данни от каталога на предприятията за масова приватизация.
Изследването е структурирано в единадесет глави, които обхващат основните направления на икономическия анализ на труда: трудовите пазари, икономиката на семейството, човешкия капитал и икономиката на персонала. Първите четири от тях са посветени на предлагането на труд. Тук са представени и оценени моделите на предлагането на труд срещу заплащане и в домакинството, а чрез теорията за човешкия капитал ще се обяснят решенията за натрупването на квалификация. В тази част се оценят факторите, определящи предлагането на труд у нас, неговата еластичност и възвръщаемостта от образованието. На основата на теоретичните модели и тяхната специфика у нас се анализира въздействието на данъчното облагане и социалните защитни мрежи върху предлагането на труд, същността и ефектите от следваната семейна политика, мястото на държавата във финансирането на образованието. Пета глава е посветена на фирмените решения за търсенето на труд. Тук, след като се представя теоретичният модел, са предложени собствени иконометрични оценки за еластичността на предлагането на труд в предприятията от държавния сектор и по отрасли на икономиката. В следващата глава основен обект на анализа е конкурентният пазарен механизъм. Тук се прави опит за оценка на степента на неговото развитие у нас и на факторите, които определят различията в заплащането: наличието и размера на компенсационните различия в заплащането и дискриминацията. От седма глава до края се разглеждат институционалните механизми за управление на труда при фирмената му организация. Следвайки подхода на икономиката, в тази част вътрешните фирмени институции са обяснени с бюджетните ограничения, транзакционните разходи, специфичността на уменията и знанията, асиметричната информация, пазарната сила, законовите и институционалните ограничения, разходите по контрола и наблюдението на поведението и производителността на труда. В седма глава се анализират причините за замяната на пазарното разпределение на труда с фирменото му управление, оптималните размери на организациите и ефективните договорни отношения. В осма глава основни проблеми са политиката на организациите по подбора и освобождаването на персонала, ролята на сигналите за преодоляването на асиметричната информация за характеристиките на работата и предлагащите труд, необходимостта от пенсионна политика и ролята й в управлението на човешките ресурси. Девета и десета глава са посветени на доказването на необходимостта от стимулирането на производителността на труда и търсенето на оптималните механизми за това. Анализирани са възможностите и ограниченията на контрола, ефективните заплати, увеличението на облагите във времето и повишенията. Представени са и последиците за пазара от разпространението на фирмените политики по управлението на трудовите ресурси и ролята им за възникването на устойчива безработица и пазарна сегментация. Накрая в единадесета глава се разглежда и ролята на синдикатите в организациите за намаляването на управленските разходи, договарянето на заетостта и заплащането, формирането на различията във възнагражденията и разрешаването на трудовите спорове, както и ролята на държавата в трудовите отношения.
В сравнение с първото издание, второто се отличава не само значителни промени в структурата. Следвайки изводите от предходното издание за малката роля на трудовите пазари и конкурентните механизми в българските условия, във второто акцентът е изместен към икономическия анализ на трудовите отношения в организациите, с което изследването е по-микроикономическо. Отчетени са също динамичните промени в средата и използваните статистически данни са заменени с последните, които са на разположение към момента. В немалка степен новото издание е мотивирано и от промените в институционалната уредба. Много от предложенията от предходното издание, вече са намерили място в новите нормативни решения и затова вече не заемат онова място, което им е било отделено в първото издание. Сред тях са проблемите за организацията и финансирането на активна политика на пазара на труда, засилването на осигурителния характер на пенсиите и обезщетенията при безработица, отвързването на минималната работна заплата от минималния и максималния осигурителен доход и по-ясното насочване на различните схеми за социална защита към различните целеви групи. Вместо тези въпроси, по-голямо внимание е отделено на ролята на държавата във финансирането на образованието и квалификацията, необходимостта от допълването на семейните помощи за деца с данъчни облекчения на разходите за децата и въвеждането на семейно облагане на доходите, осигуряването на по-голяма гъвкавост на пенсиите, по-удачна тежест на всеки от стълбовете на пенсионното осигуряване и др.
Бракът като рационален избор. СТЕНО, Варна, 2001. (176 стр.) ISBN: 954-449-043-4
Едва ли се нуждае от доказателства констатацията, че въпреки голямата доза романтика, свързана с нея, брачната институция у нас изживява тежка криза. Доказателства са ръстът на разводите, съкращаващата се брачност и все по-често срещаното съжителство без брак. Така днес основните обществени функции на брака губят своето значение и се прехвърлят върху обществото и неговите институции: икономическата функция на брака, при която децата са основен производствен фактор за своите семейства, а бащите осигуряват средства за издържането на семействата, е заменена с модел, в който икономическата активност и стремежът на жените към изграждането на кариера са високи, а специализацията на двата пола в домашното производство е слабо изразена; защитата, която бракът традиционно е осигурявал на членовете на семейството, сега също не е толкова необходима и се поема от полицията и неправителствените организации, като парадоксът тук е, че във все по-голяма степен тези институции са призвани да защитават членовете на семействата не от действията на външни лица, а от тях самите – техните съпрузи, родители и деца; поради новите средства за контрол на раждаемостта сексуалното регулиране, което традиционно се възлага на брака, не е актуално за повечето младежи; репродуктивната функция на брака, осигуряваща необходимата приемственост на човешкия род, също затихва и пример за това у нас е, че близо една трета от новородените са извънбрачни; семейството има по-малки отговорности за социализацията и образованието на децата, като неговите функции в тези области се прехвърлят все повече върху училищата, медиите и религиозните организации.
Какви са причините за тези изменения, дали те са продукт на нормалното развитие на обществените институции, или са белег за провал на съществуващите форми за обществено регулиране на брачните отношения да адаптират брака към изменящите се условия и да създадат нужните стимули за избора и запазването му? Това са важни въпроси, правилният отговор на които е необходим както за всеки от нас, така и на обществото, поради връзката им с такива проблеми, като потреблението, предлагането на труд, раждаемостта, икономическият статут на децата и жените, бедността, разпределението на доходите и структурата на семействата.
Интересът към тези проблеми се определя не само от голямото им значение за всеки от нас и обществото като цяло, но и от малкото внимание, което досега са получавали. Гледната точка на повечето от изследвания в областта е била различна, като е преобладавал подходът на философията, теологията, психологията и социологията. Несъмнено е, че техните достижения са ценни, но подходът в тази разработка е различен. В основата му стоят приемането на индивидуалното поведение за рационално, допускането, че хората се стремят към максимална полезност и имат относително стабилни във времето предпочитания и разбирането, че пазарите и другите институции имат значение за координирането и съгласуването на индивидуалното поведение.
Вниманието към брака на изследователите, които поставят в основата на своя подход рационалността, не е ново. Още Фридрих Енгелс разкрива в своя труд “Произход на семейството, частната собственост и държавата”, че в семейството се осъществяват много производствени дейности, които имат рационална основа. През следващите години проблемите на брака са в полезрението на институционалистите начело с Торстен Веблен и Шарлоте Гилмън, които с много примери разкриват зависимостта на жените от брака и подчинената им роля в него. През шестдесетте години на двадесети век въпросите на брака и отношенията в него получават още по-голямо внимание. Заслугата за това принадлежи на видните представители на Чикагската школа Якоб Минцер и Гари Бекер, в чиито трудове широко се използва неокласическият подход, допускащ рационалност в поведението и търсещ най-вече условията за равновесие и ефективност в него.
Това са и основните допускания, които изграждат фундамента на настоящото изследване. Те го определят като икономическо и като част от опитите икономическият подход да бъде приложен към области, които традиционно се считат, че не са в неговите приоритети. Така целта пред него е да потърси рационалните основи на брака и да открие онези вътрешни и външни за човешките взаимоотношения фактори, които го правят необходим, устойчив и ефективен.
Постигането на тази цел определя и пътя, който се следва. Първо се търсят рационалните мотиви в междуличностните отношения и тяхната връзка с преследването на личния интерес. След това се изяснява защо хората избират съвместния живот, защо те приемат неговите ограничения, каква е ролята на любовта в междуличностните отношения и кои са другите условия за ефективността на това, което съвместният живот дава. По-нататък се анализира работата на брачния пазар и факторите, които, въздействайки върху търсенето и предлагането на домашен труд, определят резултатите, формиращи се на него. Разглеждат се и основните модели за производството и разпределението на семейните блага между съпрузите. Някои от тях изследват взаимоотношенията при наличието на любов, а други допускат, че партньорите преследват егоистично личния си интерес, без да се интересуват от щастието на другия. Отговоря се и на въпроса кое налага бракът да приема като необходима форма договора, който може да бъде разтрогнат само от смъртта или развода. А накрая се изследват проблемите пред брачната институция и ролята на държавата при разрешаването на тези проблеми. Така също се установява доколко механизмите на семейния кодекс, които у нас се използват за регулиране на семейните отношения, са ефективни и как следва да се коригират.
Тези и многото други въпроси, които са разгледани в монографията, представляват интерес не само за избраните да ръководят и осъществяват държавната семейна политика. Всички ние сме в подобни отношения, стремим се те да ни носят удовлетвореност и щастие, искаме да вземаме такива решения, че и хората, които обичаме, също да бъдат щастливи. Затова изследването е насочено към широк кръг читатели и без да има каквито и да е претенции на заместител на опитите на другите науки в това поприще е едно полезно тяхно допълнение. За да бъде то достъпно, са избягвани излишното теоретизиране и математическите модели и се търси системно и разбираемо изложение. В това много се разчита и на стиховете на Веселин Ханчев, Владимир Башев, Борис Гуляшки, Дамян Дамянов, Добри Жотев, Евтим Евтимов, Елисавета Багряна, Здравко Кисьов, Павел Матев и Петър Алипиев, които са несравними в описанието на чувствата и емоциите, свързани с брака.
ІІ. СТУДИИ
Механизми и договорни форми за осигуряване на нужните за отбраната човешки ресурси. Годишник на ВСУ „Ч. Храбър”, Варна, 2008. [45 станд. стр. – под печат]
Студията анализира от позициите на теорията за транзакционните разходи механизмите за осигуряване на нужните за отбраната на страната човешки ресурси. В нея изборът между пазарният механизъм и вътрешната организация на труда се обяснява с равнище то специфичност, несигурност и повторяемост на отношенията. Доказва се, че същите фактори стоят в основата на избора и на ефективните форми на договорни отношения – простия пазарен договор, класическия договор, договора с последващо договаряне, авторитарния договор и вътрешния трудов пазар.
Прави се оценката, че първите три от тях – простият пазарен договор, класическият договор и договорът с последващо договаряне – имат малко приложение във въоръжените сили. Такова приложение се доказва при четвъртия договор – авторитарният договор. За разлика от класическия договор, при него не е необходимо да се правят големи предварителни разходи за определяне на реакциите при всяка бъдеща промяна в условията и така ограничената рационалност не представлява сериозен проблем. Авторитарният договор също намалява последващите разходи, защото избягва честото предоговаряне на условията на договора, характерно за последващото договаряне, и притежава по-голяма гъвкавост и адаптивност към външните условия. С тези свои особености авторитарните договори се оценяват като много подходяща институционална матрица, в която да се договарят и изпълняват отношенията относно човешките ресурси в сферата на отбраната. Там авторът дефинира дори два типа авторитарни договори: стандартният авторитарен договор, който урежда отношенията на основата на трудовото законодателство и, по-специално, Кодекса на труда, а заетите по него имат статут на „граждански лица”, и договорът за кадрова военна служба, който урежда отношенията на основата на специалното военно законодателство и, по-специално, Закона за отбраната и въоръжените сили и Правилника за кадровата военна служба, а заетите по него имат статут на „военнослужещи”. Що се отнася до избора на формата на авторитарен договор, защитава се тезата, че, той трябва да зависи от това дали дейностите са критични за основната мисия на въоръжените сили – подготовката и провеждането на военни операции.
Въпреки че с авторитарния договор организациите решават проблемите с ограничената рационалност и несигурността и съкращават разходите си за предоговаряне, с него все още не се решават проблемите, свързани с високата специфичност на трудовите задачи и ресурси и предотвратяването на опортюнистичното поведение – проблеми характерни за повечето организации от отбранителния сектор: поделения на ГЩ и видовете въоръжени сили, военноучебните и военномедицинските заведения, администрацията на МО и др. В тях се препоръчва да се използват институциите на вътрешните трудови пазари.
По-нататък произходът и същността на вътрешните трудови пазари се обяснява чрез алтернативните теоретични подходи на Чикагската школа, Кеймбриджката група и теорията за транзакционните разходи. Изяснява се също, че договорите при тях имат гъвкавостта на авторитарния контракт, но притежават и редица особености, свързани със стремежа за намаляване на високите транзакционни разходи: 1.) Трудовото договаряне използва колективни трудови договори за гражданските лица и приети от правителството нормативни документи, какъвто например за военнослужещите е Правилникът за кадровата военна служба. Те установяват административно вида и размера на компенсациите, като обвързват трудовото възнаграждение с йерархичната позиция на длъжността и трудовия опит, а не с конкретното лице. Така, първо, се икономисват транзакционните разходи за индивидуално договаряне на трудовите условия и, второ, значително се ограничава възможността за опортюнистично поведение вследствие на специфичността. 2.) Трудовите отношения са дългосрочни, с което успешно се решава и проблема с асиметричната информация за индивидуалните характеристики, когато те първоначално не са познати на организацията и персонала. 3.) Вътрешните трудови пазари разполагат със свои механизми за решаване на проблемите с приспособяването към изменящите се условия.
Оптимални методи за финансиране на българското морско образование и обучение. ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна, 2004. (83 стр.) ISBN: 954-8991-41-1
Основен проблем пред качествената и ефективна подготовка на морските лица е финансирането на морското образование. То трябва да бъде адекватно на нуждите, да не ограничава достъпа на лицата в неравностойно положение и да стимулира ефективното поведение на образователните и трудовите пазари. За да отговори на тези изисквания, финансирането следва да реализира принципа който получава ползите, той да поема разходите, като в същото време позволява отлагането на плащанията във времето на онези, които не могат да ги поемат в момента на получаването на образованието.
Анализът на различните възможни механизми препоръчва финансирането да бъде съобразено със степента на специфичност и обществените функции, които имат отделните степени на морско образование. При получаване на квалификацията в рамките на средното образование финансирането да се осъществява от държавата чрез децентрализирани и пазарно-ориентирани механизми, използващи ваучери. При висшето морско образование на степен бакалавър финансирането да бъде смесено – основният му инструмент да са обвързаните с бъдещите доходи кредити и схемите за акционерно участие в човешкия капитал, като държавната участва чрез субсидиране на образователните кредити и гарантиране на задълженията на студентите. При магистърското образование и професионалното обучението за придобиване на длъжностна, целева и следдипломна квалификация финансирането да се осигурява изцяло от частни източници.
Приемането на тези препоръки изисква мащабна и поетапна реформа в съществуващите механизми за финансиране. Тя трябва да създаде дерегулирана и децентрализирана система за финансиране, която е ориентирана към пазара, да ограничи степента на ангажираност на държавата във финансирането и да привлече повече частни ресурси, да стимулира образователните институции към контрол върху разходите и да ги кара да акцентират вниманието си върху качеството на създаваните образователни продукти и бизнес-стратегиите за управление. От особена важност за успеха на нейното осъществяване са държавната подкрепа за функционирането на частните механизми за финансиране, подобряването на конкуренцията на образователния пазар и адекватната реакция на образователните институции на новите стимули.
Ранни възгледи за конкурентния характер на механизмите на трудовия пазар. В: Стоянов, В. и колектив. Обществените науки в 21 век. София: Военно издателство, 2002, 46-78. ISBN: 954-509-242-4
Целта на изследването е да се систематизира и проследи развитието на ранните възгледи за конкурентния характер на трудовия пазар – от Адам Смит до следвоенните институционалисти и еволюцията в икономическото мислене относно ролята на теорията за конкуренцията за изучаването на функционирането и резултатите от дейността на трудовия пазар. То проследява голямо разнообразие от мнения за икономическата теория и връзките на нейното развитие с промените на структурните характеристики на трудовите пазари и ролята и нуждата от институционални интервенции в тях.
Съвременни възгледи за конкурентния характер на механизмите на трудовия пазар. Годишник, Том VІ, Варна: Варненски свободен университет, 2000, 35-54.
Степента на конкурентност е основният фактор за пазарните резултати на трудовите пазари и тяхното икономическо и социално значение. Студията разглежда развитието на възгледите за конкурентния характер на трудовия пазар от следвоенните институционалисти до наши дни, както и еволюцията в икономическото мислене относно ролята на теорията за конкуренцията за изучаването на функционирането и резултатите от дейността на трудовия пазар.
ІІІ. СТАТИИ
Статии 028, 056, 062, 063, В: Вачков, Ст., Й. Коев (съставители). Кратка енциклопедия по корпоративно ръководство. СТЕНО, Варна, 2010. ISBN: 978-954-449-509-1
(Трудът е номиниран за колективна награда „Варна“ за 2011 г.)
Енциклопедията представя моделите и принципите на ценностнобазираното управление на съвременните корпорации, ключовите компетенции на стратегическото корпоративно ръководство, кръгът на заинтересованите лица, процеси и дейности в сферата на стратегическото планиране и целеполагане, концепциите и инструментите на финансовото осигуряване на бизнеса, някои дименсии на маркетинга и логистиката, управлението на разходите и контролинга, отчетността и одита ан корпорациите и др. Разработените от проф. Канев части (статии) включват вътрешен трудов пазар, ефективно заплащане, заплащане според индивидуалните резултати, заплащане според колективните резултати.
Несигурност и социалноосигурителна политика. Известия на Икономически университет – Варна, 2010, кн. 4, 17-30.
Целта на статията е да представи научните аргументи за генезиса и ефективната структура на политиката за управление на социалните рискове и защитата от тях. Теоретичната й основа е теорията за избор в условията на непълна информация. Първо се анализира ситуацията в която информацията за рисковете е пълна, а след това се разглежда и случаят с информационна асиметрия. Следвайки този път статията разкрива пазарните решения на проблема с разпределението на социалните рискове и отговоря на въпросите има ли нужда, по какъв начин и в каква степен държавата следва да се намесва в тези решения. Правят се различни теоретични изводи и като ефективен и социално справедлив механизъм за покриване на социалните рискове се препоръчва комбинацията от частично задължително държавно обществено осигуряване и допълващо го доброволно частно осигуряване.
Ефективната структура на трудовите възнаграждения във въоръжените сили. Научен алманах на ВСУ „Ч. Храбър”, Серия „Икономика и стопанско управление”, Варна, кн. 7, 2009, 60-76.
Формата и видът на възнагражденията имат основно значение за избора на военната кариера и подбора на кандидатите, мотивацията на личния състав да полага нужните усилия и да проявява инициативност, стимулите за професионално развитие и квалификация, оптималното разпределението на личния състав по задачи във времето и мястото, и решенията за напускане на армията. Статията доказва, че при равни други условия, паричните компенсации са предпочитани пред стоковите и субсидирането на цените. Освен че осигуряват по-висока полезност, те са желани и защото облагодетелстват еднакво персонала и стимулират ефективното потребление. Непаричните възнаграждения са предпочитани само когато МО може да ги осигури с по-ниски разходи от пазара; необходими са за изпълнението на задачите (каквото е например здравеопазването или униформеното облекло) или са нужни, за да се селектира персоналът с предпочитани характеристики. За подобряване на структурата на стимулите, непаричните облаги, които не отговарят на тези характеристики, следва да се монетаризират (жилищни облаги, данъчно-осигурителни облекчения, субсидиране на храненето и социалния отдих и др.). Предлага се непаричните облаги да бъдат предлагани в пакети, които осигуряват справедлив и еднакъв достъп на всички военнослужещи и граждански лица, както и възможности за избор между различни планове за пенсиониране, здравно осигуряване, жилищно настаняване, социален отдих и др. За всеки от тези избори е удачно да се отделят определени парични средства, същите да се използват по желание на лицето за закупуване на предлаганите му компенсационни пакети (в случаите на здравното и пенсионното осигуряване, то трябва да бъде задължено да закупи поне минималния пакет) и, ако останат средства, те да се получават в парична форма.
Образованието като сигнал за индивидуалната производителност във въоръжените сили. Научни трудове. ВВМУ „Н. Вапцаров”, Варна, 29/2009, 137-138.
Изискванията за квалификация и по-специално за образование са основни в подбора на военнослужещи и граждански лица в системата на Министерството на отбраната. Статията изследва нуждата и методите за сигнализиране и проучване на индивидуалните характеристики. Представят се особеностите на хипотезата за сигнализирането и същата се сравнява с теорията за човешкия капитал. Поддържа се тезите, че, първо ако образованието има предимно сигнални функции, масовизацията му и увеличаването на неговото равнище ще имат отрицателни последици за цялото общество, и второ, образованието може да изпълнява сигналната си функция само ако получаването му изисква обратнопропорционални на производителността разходи. Макар че в общия случай последното изисква обучаемите сами да поемат разходите за образованието си, извеждат се три аргумента, които правят неприложим този извод за военното образование и налагат квалификационните разходи за постъпване във въоръжените сили да се поемат от държавата – дори тези, които са свързани с натрупването на общ човешки капитал: 1) поемането на паричните разходи не е достатъчен стимул за лицата с ниски способности да кандидатстват във ВВУЗ; 2) заради монопсонната зависимост на военнослужещите от въоръжените сили и положителните външни ефекти военната служба военнослужещите няма да могат да интернализират цялата стойност на инвестициите си в общ човешки капитал и затова ще инвестират твърде малко от гледна точка на ефективността дори в общите си умения; и 3) входът във военнообразователната система не е просто вход във висшето образование, а вход във военната професия; в нея отношенията е по-добре да се изграждат на основата на реципрочност и затова въоръжените сили имат интерес да проявяват и възпитават в алтруизъм и реципрочен алтруизъм чрез предоставянето на такива „подаръци”, като безплатното военно образование.
Уволнение, доброволно напускане или пенсиониране – кой е оптималният метод за освобождаване на персонала във въоръжените сили? Научни трудове. ВВМУ „Н. Вапцаров”, Варна, 29/2009, 131-136.
Статията анализира оптималния метод за освобождаване на персонала. Разкрива се, че политиката за освобождаването на личния състав следва да се съобразява с характера на дейността и потребността от персонал със специфична квалификация. Когато е необходимо да се освобождава персонал със специфични умения в средата на неговата кариера, следва да се използват гъвкави схеми за стимулиране на доброволното напускане. За да са ефективни тези схеми, удачно решение е въоръжените сили да прилагат тази политика неочаквано и да се грижат за социалната и трудова адаптация на освобождаваните. Доказва се, че важен механизъм за управление на времето за напускане на въоръжените сили са и схемите за пенсиониране. Тяхната ефективност може съществено да се увеличи, ако се разрешат гъвкави алтернативни схеми за пенсиониране.
Икономически модели на сигналните функции на образованието. Научни трудове. ВВМУ „Н. Вапцаров”, Варна, 29/2009, 139-143.
Статията изследва основните модели на образование, като инструмент за сигнализиране на индивидуалните способности. Представят се идеите на М. Спенс и Дж. Стиглиц. От тях се прави извода, че в зависимост от ситуацията на образованието може да селектира високопроизводителните кандидати за работа, но може и да не поради възникването на съвместно равновесие или липсата на каквото и да е равновесие. Представени са и резултатите от някои собствени иконометрични изследвания. От тях следва, че у нас образованието не е сигурен индикатор и сигнал за личностните качества и че въпреки високата си възвръщаемост, то е малко полезно срещу неблагоприятния подбор в резултат на асиметричната информация на трудовите пазари: достъпът до дипломите на образователните институции е лесен, качеството на предлагания образователен продукт като филтър не е високо и самата диплома в малка степен успява да бъде сигнал за индивидуалната производителност и способности.
Изменението във времето на трудовите възнаграждения. Научен алманах на ВСУ „Ч. Храбър”, Серия „Икономика и стопанско управление”, Варна, кн. 7, 2009, 48-59.
Статията разглежда две основни обяснения за увеличаване на заплатите и съответствието им с производителността на труда. Първата е свързана с теорията за човешкия капитал и натрупването на специфична квалификация на работно място. Вторият – с ролята на увеличаващите се във времето заплати като стимул за служителите. В допълнение схемите с увеличаващи се заплати са за предпочитане, тъй като те предоставят редица допълнителни парични и непарични облаги за персонала, част от които могат да се прехвърлят към работодателите под формата на предлагане на по-ниски средни работни заплати. Докладът разглежда и въпроса за задължително пенсиониране. Изводът е, че те приемливо само във въоръжените сили. Във всички останали случаи пенсиониране не трябва да бъде задължително, а ако има никакви пречки за постигане на желаната ефективност, държавата трябва да премахне тези пречки чрез стимулиране на конкуренцията.
Проблеми на координацията и контрола във висшето военно образование и мястото на академичната демокрация в тяхното решаване. Военен журнал, 2009, №3, с. 36-48.
Статията отговаря на въпросите кои са оптималните механизми за координация и контрол на дейността по създаването на образователните услуги и кои фактори определят техния избор при спецификата на дейността на висшите военни образователни институции. Анализът води до заключението че ефективността налага съставът на контролиращите образователните институции да бъде хетерогенен, а методите на управление – демократични. Това се извежда не като резултат от придържане към определена академична управленска традиция, а като рационален път за постигането на техните цели и най-добрата им реакция на значителната конкуренция и в самия сектор, и от потенциални нови желаещи да навлязат в него.
Повишенията като инструмент за стимулиране на усилията във въоръжените сили. Военен журнал, 2008, № 5, с. 5-17.
Цел на статията е на основата на икономическия подход да обоснове основните принципи, върху които трябва да се изгражда системата на повишенията в Българската армия и военнообразователната система. От ефективния дизайн на тези принципи зависи до голяма степен равнището на бойните способности на въоръжените ни сили и тяхната успешна трансформация. Анализът стига до извода, че повишенията са силен инструмент за управлението на човешките ресурси във въоръжените сили. При съществуващите у нас решения обаче ефективността на този инструмент може съществено да се увеличи, ако се възприемат следните идеи: (1) при длъжности, в които се изисква обща квалификация, въоръжените сили да отворят и средните нива на йерархията си за външната конкуренция, като се позволи ценни за военната система специалисти да бъдат привличани на по-късен етап от кариерата си или да се връщат в армията след известен период, в който са натрупвали опит извън нея; (2) нарастването на възнаграждението във времето да се обвърже с престоя в длъжност, а не с прослуженото време в армията; (3) да се въведат диференцирани изменения на възнагражденията във времето, като нарастването на заплащането вътре в дадено звание и степен е по-голямо на горните йерархични нива; (4) да се коригира нарастването на възнагражденията със званията и длъжностите, като му се придаде експоненциален характер; (5) при военнослужещите следващи командни кариерни пътеки да се въведе правилото „нагоре или навън”, като се предвиди максимален срок за достигане на звание майор / капитан ІІІ ранг.
Равнището и структурата на възнагражденията във въоръжените сили като фактори за конкурентоспособността на армията на трудовия пазар. Сп. Икономическа мисъл, 2008, кн. 4, 32-48.
Анализирани са равнището и структурата на възнагражденията във въоръжените сили и отражението им върху конкурентоспособността на Българската армия на трудовия пазар. На тази основа се разкрива, че въпреки относително високите относителни обществени разходи за издръжка на военнослужещите, пречки пред привлекателността на военната професия са откъснатостта на възнагражденията от собствените нужди и състоянието на трудовия пазар, твърде големият дял на непаричните и отложените във времето облаги, подценяването на редица от предлаганите компенсации. Изход от това състояние се предлага в осигуряването на: (1) гъвкави целевите стимули за постъпване на служба и подновяване на договорите за служба; (2) широки възможности за квалификация, превръщащи военната кариера от заместител в ключ за реализиране на образователните амбиции на младите хора; (3) монетизиране на някои облаги и предлагане на останалите в пакети, осигуряващи еднакъв достъп и възможности за избор на военнослужещите.
Сигнализирането на качеството на образователния продукт. Алманах на ВСУ „Ч. Храбър”, Серия „Икономика и стопанско управление”, кн. 6, 2008, 116-122.
Емпиричните проучвания за влиянието на личностните възможности върху образованието и производствената подготовка сочат, че у нас образованието не е сигурен индикатор и сигнал за личностните качества и че въпреки високата си възвръщаемост, то е малко полезно срещу неблагоприятния подбор в резултат на асиметричната информация на трудовите пазари: достъпът до дипломите на образователните институции е лесен, качеството на предлагания образователен продукт като филтър не е високо и самата диплома в малка степен успява да бъде сигнал за индивидуалната производителност и способности. Какви са причините за това и пътищата за тяхното преодоляване са основните въпроси в тази статия. Отговорите се търсят в трудното измерване на качеството на образователните програми, невъзможността за точна оценка на приноса на образователните институции и краткосрочен интерес у образователните институции да не осигуряват необходимото качество на обучението. В съчетание с ограничените възможности на механизма на репутацията да се справи с проблемите, това налага да се ангажира държавата. Като възможните инструменти за това се представят лицензирането и акредитацията на образователните институции и техните програми, гарантирането на публичността на информацията чрез събирането, обработката и предоставянето й директно от държавата и осигуряване на образование предимно от държавните ВУЗ. Същите се анализират в статията и се предлагат мерки за усъвършенстването им.
Конкурентоспособност на Българската армия на трудовия пазар. Военен журнал, 2008, № 2, с. 50-57.
С пълната професионализация на въоръжените ни сили армията се превърна в най-големия работодател и субект на трудовия пазар. Днес тя трябва да се конкурира за човешките си ресурси наравно с останалите сектори на икономиката и да поддържа пазарно поведение, което я прави достатъчно конкурентна на трудовия пазар. В каква степен въоръжените ни сили успяват да решат тази задача и какви са ефективните решения за поведението им, са въпросите, на които статия си поставя цел да отговори. Изследва се степента на задоволеност на мотивацията за труд: инструменталната мотивация, породена от очакването за парично възнаграждение или придобиването на ценна квалификация; позиционната мотивация, свързана с възприемането на службата в интерес на отбраната на страната като източник на престиж; и вътрешната мотивация за „служба на обществото”, основана на алтруистична загриженост за другите, патриотични, религиозни или политически вярвания, че частните действия следва да постигат по-широки цели, желание да се получи обществено признание или стремеж към реципрочност. Прави се извода, че за привличането и мотивацията на българските военнослужещи се отделят значителни средства и внимание, но въпреки това конкурентоспособността на армията на трудовия пазар е ниска. Причините се намират в това, че системата за стимулиране не е гъвкава, не отчита състоянието на трудовия пазар, а предлаганите от нея облаги не са ефективно насочени към войнишките длъжности. Предлагат се редица мерки за преодоляването на тези проблеми.
Seaborne Trade Effect of International Terrorism and Effectiveness of the Anti-terrorist Policy. In: Nielsen, D. (Ed.) Maritime Security and MET. WIT Press: Southampton, Boston, 2005, 195-205.
The paper investigates effects of international terrorism on seaborne trade and effectiveness of the different anti-terrorist policies. First, in order to evaluate the level and severity in which terrorism and threat of terrorism can disrupt international seaborne trade flows, it gives some estimates about the effects on trade flows and transportation costs. They prove the necessity of implementation of new effective and global anti-terrorist policy. After that two possible kinds of policies are analyzed – supply-side policy which raises the cost of terrorism, and demand-side policy which is based on reducing its expected benefits. Analysis reveals that the second type of anti-terrorist policy is much more effective. It discourages terrorism by further political democratization, support for market competition and economic decentralization, and international coordination and cooperation in reducing the risk of terrorism.
Глобализацията и висшето образование. сп. “Икономическа мисъл”, 2002, кн. 1, 32-56.
Статията изследва последиците от процесите на глобализация за висшето образование и предлага някои решения за приспособяването на българската образователна система към нейните предизвикателства. Предложенията са извлечени от опита на развитите страни и отчитат конкретните условия. Акцентира се върху необходимостта и механизмите за увеличаване на ефективността и качеството на българското висше образование. Решенията се търсят в дерегулирането и засилването на академичната автономия, плурализма и равнопоставеността във финансирането, въвеждането на нови методи за управление. Застъпва се тезата, че държавата постепенно следва да се оттегли от прякото управление на висшето образование, но в същото време да засили ролята си в определянето на неговите цели, финансовото подпомагането на тяхното достигане от висшите училища и контрола върху качеството на образователния продукт.
Globalization and Higher Education. Economic Thought, 2002, 152-172.
The subjects of this article are the processes of globalization in the higher education. On the foundation of the experience of leading countries and current situation it suggests some solutions for the adaptation of Bulgarian educational system to the new global challenges. The author stresses on the mechanisms for increasing the quality and effectiveness of Bulgarian higher education. Solutions are searched in the deregulation and the expansion of academic autonomy, pluralism and financial impartiality, introduction of new methods for management. The article supports the idea that government should gradually be withdrawn from the education, but at the same time it have to increase its role in the definition of educational goals, financial support and control over the quality of the educational product.
Финансирането на висшето образование чрез стратегията високи такси – високи стипендии. Известия на съюза на учените – Варна, Серия Хуманитарни науки, 2’2001/1’2002, 13-17.
Докладът разглежда ролята на стратегията високи такси – високи стипендии за финансирането на висшето образование. Застъпва се тезата, че в условията на глобализация и засилваща се конкуренция на бързоразвиващия се образователен пазар този метод на финансиране има все по-голямо значение и разпространение. Първо се посочват главните недостатъци на останалите методи за финансиране – таксите, покриващи пълните разходи за образование, частното и общественото кредитиране, специалното данъчно облагане на завършилите висше училище, преките държавни субсидии. След това се анализират предимствата на стратегията високи такси – високи стипендии и същите се намират, първо, в технология на образователния процес и нуждата да се привличат студентите, чието присъствие във висшите училища създава положителни външни ефекти и гарантира сигналната функция на техните дипломи, второ, в решаването на проблема за достъпа на студентите в неравностойно положение до висшето образование, и трето, в по-доброто разпределение на студентите между висшите училища и постигането на оптимално съотношение между качество на образователните институции и качество на студентите. Накрая се правят и някои препоръки, имащи за цел реформирането на методите за финансиране на висшето образование в страната, което да позволи да се използват потенциалните предимства на този метод за финансиране.
Социално-икономически проблеми на жените през прехода към пазарна икономика. В: “Проблеми на икономиките в преход”, София: СУ “Св. Климент Охридски”, 2000, 192-206.
Статията изследва факторите, определящи различията в заплащането на жените и мъжете у нас. Разкрива се, че в условията на преход към пазарна икономика у нас се наблюдават различия в заплащането между двата пола, които по своя размер са сходни с тези в развитите страни. Спецификата се изразява в относителното значение на факторите, които определят заплащането на жените. Жените имат равностойни възможности за достъп до образователната система и равнището на образование и квалификация у тях не отстъпва на това у мъжете. Така свързаните с човешкия капитал индивидуални знания, умения и навици не са основен фактор за формирането на различията в заплащането на половете у нас, а теорията за човешкия капитал може трудно да обясни тези различия. В специфичните български условия не се намират сигурни емпирични доказателства за наличието на вкусове към дискриминация и въздействието на дискриминационни практики спрямо жените. Теорията за дискриминацията също трудно може да обясни положението на жените на нашия трудов пазар и формираните на него различия в заплащането. Прави се извода, че най-вероятно е у нас главен фактор за равнището на възнагражденията и различията при половете да е сегментацията на трудовия пазар. Теорията за сегментацията най-добре обяснява икономическа действителност на трудовите пазари у нас и положението на българската жена. Застъпва се тезата, че констатираното устойчиво неравностойно положение на трудовия пазар на жените може да бъде преодоляно, но при специфичните фактори, които са го предизвикали, това не може да стане автоматично. За това са нужни значителни държавни усилия, изразяващи се в насочване на обществените разходи към периферните отрасли, рязко увеличаване и формирането на диференцирани минимални работни заплати на тях, разкриване от правителството или субсидиране от него на високоплатени работни места в периферните отрасли и др.
Различията в заплащането на труда под влияние на синдикатите. сп. “Икономическа мисъл”, 1999, кн.5, 21-43.
В настоящата статия се прави опит за емпирична оценка на влиянието на синдикалното членство върху размера на трудовите възнаграждения у нас. В тази връзка са представени три основни подхода за разкриването на ролята на синдикалното членство във формирането на различията в заплащането и същите са приложени в собствено иконометрично изследване на данни от българската икономическа действителност.
Правят се изводи за факторната обусловеност на различията в заплащането и заедно с въздействието на синдикалното членство се оценява ролята на квалификацията, въвлечеността в работата и непаричните условия на труд. Получените резултати се сравняват с данните от подобни изследвания в развитите страни и се посочват някои специфични особености на работата на българските трудови пазари и по-специално на влиянието на синдикатите върху тях.
ІV. НАУЧНИ ДОКЛАДИ И СЪОБЩЕНИЯ
Социално-ефективният резултат: в търсене на благосъстояние, свобода, справедливост и равенство. В: Предизвикателства пред съвременната икономика. Издателство на МВБУ, 2012, 38-55.
Статията представя основните нормативни виждания по въпросите на разпределението. Чрез диаграмата на Еджуърт и модела на границата на възможната полезност са представени вижданията на утилитаризма, либертарианството, либералите, теорията за справедливостта и социалистите. Търси се възможният консенсус и се достига до извода, че постигането на равенство и справедливост винаги е за сметка на ефективността и максимизацията на общото благосъстояние и това, доколко дадено решение е ефективно и социално справедливо, зависи от два фактора: първо, в каква степен преразпределението намалява ефективността (това е позитивен въпрос и отговорът му се определя от компенсираната еластичност на факторното предлагане), и второ, каква е тежестта на ефективността и справедливостта в постигането на общественото благосъстояние (това е изцяло нормативен въпрос и отговорът му е мотивиран идеологически).
Социална политика и публичен избор. Сборник научни трудове. Осма международна научно-приложна конференция „Мениджмънт на иновациите“, Варна, 2010, 207-210.
Докладът анализира как и доколко идеите за максимизиране на общественото благосъстояние се превръщат в публичен избор. Аргументират се ефектите от егоистичното преследване на личния интерес и алтруистичната загриженост за другите. Прави се извода, че недостатъчното от гледна точка на ефективността частно дарителство в комбинация с политическия натиск и тенденция за преразпределение към бедните и хората със средни доходи създават необходимост държавата да бъде ангажирана със социалните дейности и да следва социална политика, която допълвайки частните преразпределителни механизми постига обществено приемливите и установени чрез политическия процес критерии за справедливост.
Бонусите като средство за увеличаване на конкурентоспособността на Българската армия на трудовия пазар. Университетска научно-практическа конференция „Фирмите и пазарите в България в условията на евроинтеграция – продължаващата адаптация“. Икономически университет, Варна, 2008, 296-306.
Докладът извежда като основна причина за ниската конкурентоспособност на Българската армия на трудовия пазар ниската гъвкавост на предлаганите компенсационни пакети. Защитава се тезата, че най-удачният подход за преодоляването им е основните възнаграждения на военнослужещите за звания да се допълнят с избирателни облаги, насочени към онези, които се ценят най-много на трудовия пазар. С помощта на формален модел се стига до извода, че аукционите предлагащи краткосрочни и дългосрочни договори могат да решат успешно проблема с асиметричната информация за индивидуалните способности и перспективи на трудовия пазар. Те позволяват самоподбор, при който всеки сам сигнализира със своята оферта какви са очакванията за собствените му шансове извън въоръжените сили и не са нужни никакви субективни оценки на индивидуалните възможности. По-дългосрочните договори ще предлагат по-ниски възнаграждения и ще бъдат спечелени от военнослужещите с по-ниски възможности за реализация на трудовия пазар. Краткосрочните договори обаче ще могат да привлекат при по-благоприятни финансови условия и лица с по-добри перспективи, които с останалите механизми няма да могат да бъдат стимулирани да останат в армията. По този начин се постигат и целите на аукционите: успешно се преодолява асиметричната информация за индивидуалните възможности и резултатната от нея опасност за неблагоприятен подбор; чрез избора на подходящо съотношение между краткосрочните и дългосрочните договори се привлича личен състав в нужния спектър от качествени характеристики; възнагражденията ще отчитат алтернативите на военнослужещите и ще им осигуряват икономическа рента при възможно най-ниски обществени разходи; въоръжените сили ще могат гъвкаво да управляват своите човешки ресурси: по време на съкращения да се предлагат повече краткосрочни договори, а при увеличаване на дългосрочните нужди от даден вид личен състав да се предлагат повече дългосрочни договори.
Ефекти от обвързването на заплащането с крайните резултати във въоръжените сили. Седмата международна научно-приложна конференция „Стратегически насоки в бизнеса през 21ви век и качеството на висшето образование”, Технически университет, Варна, 2008, 240-244.
Настоящият доклад има за цел да представи положителните страни и ограничителите на обвързването на заплата с някоя мярка за крайните резултати от полаганите усилия във въоръжените сили в армията и военнообразователната система. Систематизирани са предимствата на този метод и условията за ефективното му приложение, неговите ограничения и решенията за преодоляване на последните. Заключението от изследването е, че макар за някои дейности заплащането по крайните резултати да е възможно, като цяло приложението му във въоръжените сили е ограничено и може да формира само една малка част от възнагражденията.
Ограничители на организационната йерархия във въоръжените сили и аутсорсингът като стратегия за трансформация на отбранителните способности. България в Европейския съюз – 2008. Сборник с доклади от научна конференция. Университетско издателство на ВСУ „Ч. Храбър”, 2008, 75-86.
Докладът изследва аутсорсингът като механизъм за постигане на ефективност в организационното изграждане на въоръжените ни сили и намирането на оптималната комбинация от вътрешна организация и пазарни механизми за управление на отбранителните ресурси. В него се изясняват ограничителите на вътрешната организация и посочват възможностите за решаване на стоящите пред въоръжените сили задачи чрез пазарния механизъм и инструментариума на аутсорсинга. Прави се извода, че пазарните и командните механизми са два алтернативни инструмента за управлението на нужните за целите на отбраната ресурси. Кой от двата да се използва зависи от размера на свързаните с тях разходи и ползи, т.е. от способността на организациите да функционират в конкретните условия при ниски бюрократични разходи и от способността на конкурентния механизъм да работи с ниски транзакционни разходи (има добра конкуренция, значителни икономии от мащаба и възможност за ефективен контрол над контракторите). Наличието на обективни ограничители на ефективността и на пазарния, и на командния механизъм налага също да се полагат усилия за съкращаването и на двата вида разходи. Намалението на бюрократичните разходи може да се постигне чрез внедряването на по-съвременни управленски, мотивационни и информационни технологии, а на транзакционните разходи, чрез подобряването на конкурентния характер на пазарите и средата, в която те функционират.
Ограничения на повишенията като стимул за полагане на големи усилия във въоръжените сили. Морски научен форум. Том 4. ВВМУ „Н. Вапцаров”, 2008, 172-179.
Докладът разглежда отрицателните страни и ограниченията на повишенията като стимулиращ механизъм във въоръжените сили. Разкрива се, че при използването на повишенията следва да се неутрализират някои нежелани ефекти, които създава структурата на компенсациите при тях: 1.) повишава се склонността към риска; 2.) усилията се насочват към непродуктивни дейности за увеличаване на вероятността за повишение; 3.) ограничава се сътрудничеството и се влошава климатът в колективите; 4.) налице е конфликтност между стимулирането на усилията и ефективното разпределение на трудовите ресурси в различните нива. Предложени са и мерки за ограничаване на тези ефекти.
Основни проблеми пред организациите от сферата на отбраната и пътища за тяхното преодоляване. Морски научен форум. Том 4. ВВМУ „Н. Вапцаров”, 2008, 164-171.
Докладът разглежда четири главни проблема пред трансформацията на въоръжените ни сили. Първият е да откриват и привличат най-подходящия персонал. Несъвършената и асиметричната информация за индивидуалните качества затрудняват съществено решението на този проблем и създават опасност от възникването на „неблагоприятен подбор”, т. е. длъжностите да се заемат от неподходящите за тях лица. Втори проблем пред въоръжените сили е осигуряването на подходящото поведение и усилия от страна на техния персонал в хода на самата работа. Поради преобладаващия опортюнизъм и ограничената рационалност работещите са в състояние да преследват личните си интереси дори и когато това е в ущърб на интересите на въоръжените сили. Противопоставянето от страна на въоръжените сили на всички тези действия е наложително, защото те влошават производителността, намаляват бойните способности и уронват репутацията им. Третият проблем пред организациите в състава на въоръжените сили е доброволното текучество. От него се извежда и още един проблем в затворените вертикално йерархични организации в състава на въоръжените сили. Той се състои в това, че стимулите за задържане в организацията трябва да бъдат ограничени във времето, защото, за да желаят младите да постъпват и да се задържат, техните възможности за кариерно развитие трябва да бъдат гарантирани. Начинът за това е заемащите най-високите длъжности периодично да бъдат подменяни.
Роля на вътрешната мотивация за избора и задържането във въоръжените сили. Седмата международна научно-приложна конференция „Стратегически насоки в бизнеса през 21ви век и качеството на висшето образование”, Технически университет, Варна, 2008, 235-239.
Докладът изследва ролята на вътрешната мотивация за избора и задържането във въоръжените сили. Доказва се, че вътрешна мотивация има съществена роля за изпълнението на задачите по отбраната на страната. При зависимостта си от нея постиганите резултати в бойната подготовка и висшето военно образование се определят до голяма степен от личностните характеристики на участниците в тях, ценностите и поведенческите модели, в контекста на които знанията, уменията и навиците се натрупват. Оценката от това е, че подобна нормативна основа прави отношенията във въоръжените сили много по-различи от традиционните трудови отношения: Ако класическата пазарна размяна се движи от финансовите и материалните изгоди и загуби, и те имат първенство пред социалните последици от дейността, то в армията и ВВУЗ социалните отношения са по-важни от икономическата целесъобразност. Ако пазарната размяна се основава на договори, то тук управлението почива в много по-висока степен върху реципрочност и система от морални норми, които превръщат в основни ценности сътрудничеството, толерантността и солидарността и придават на отношенията характеристиките на „размяна на подаръци”. И не на последно място, ако при традиционната пазарна размяна участниците преследват личните си интереси, водени най-често от егоистични подбуди, то в армията и ВВУЗ основно място в личната мотивация на участващите имат алтруизмът и реципрочният алтруизъм. Така се изгражда високопродуктивен социален капитал и се намаляват издръжката за персонала и транзакционните разходи. Прави се извода, че армията трябва да полага едновременно грижи за своята репутация на институция, която служи на обществото, за човешките отношения и културната среда вътре в себе си, гарантиращи благоприятен психо-социален климат, и за равнището на материалните облаги, които предлага.
Фактори, определящи индивидуалните решения за избор и задържане във въоръжените сили. Морски научен форум. Том 4. ВВМУ „Н. Вапцаров”, 2008, 156-163.
В съвременните условия въоръжените ни сили трябва да се конкурират за използваните от тях ресурси с останалите публични и частни икономически агенти, като използват положителни стимули, отчитащи механизмите зад индивидуалните решения за избор и задържане във военната професия. Докладът анализира тези механизми с помощта на хедоничен модел и данните на няколко социологически изследвания сред военнослужещите от Българската армия, с което разкрива, че изборът на военна професия се обуславя от разнообразни фактори, представляващи смес от инструментални, позиционни и вътрешни мотиви. Стига се до заключението, че увеличаването на различията в заплащането и намалението на чистата ценност на цивилния живот увеличават вероятността даден индивид да избере военната професия.
Икономическият подход в борбата срещу тероризма. Икономическата теория в началото на ХХІ век – постижения, проблеми, перспективи. Икономически университет, Варна, 2005, 131-142.
Вж.: Seaborne Trade Effect of International Terrorism and Effectiveness of the Anti-terrorist Policy. In: Nielsen, D. (Ed.) Maritime Security and MET. WIT Press: Southampton, Boston, 2005, 195-205.
Faculty Motivation and the Role of Social Capital in Higher Education. International conference on business, management and economics, Yasar University, Izmir, Turkey, 16-19 June 2005.
The objective of this paper is to investigate the incentive structure of higher education and the role of social capital in it. In the beginning are proven the limited capabilities of the market mechanisms to stimulate the creation of high quality educational outcomes. After that are revealed the benefits from reciprocal relations in higher education institutions and development of a system of altruistic moral norms, which turn universities into communities centered on the cooperation, tolerance and solidarity values. Next the paper considers the role of social capital for increasing educational revenues and decreasing the transaction costs and personnel expenditures. Finally the question of social capital accumulation sources is analyzed. The latter are sought in the choice of the social enterprise as an organizational form and adopting those management structures that stimulate freedom and equality among the members of higher education institutions.
Оптималният размер на групите за обучение. В: Преподаване, учене и контрол във висшето образование. Международна научно-практическа конференция, Правец, 18-18 юни 2004.
Докладът прилага моделът на Джеймс Бюканън за клубовете в изследването на оптималния размер на образователни групи и факторите, които го определят – образователните разходи, естеството на изучаваните дисциплини, възрастта и способностите на обучаваните, формата и организацията на учебния процес, наличието на специални нужди, ограничаващи социалните взаимодействия. Доказва се, че хомогенните групи са предпочитани пред разнородните, но когато е налице значително мнозинство от силни студенти и теса готови да подпомагат по-слабите студенти, нехомогенните образователни групи постиган по-висока добавена стойност. Това прави необходимо образователни институции да стимулират сътрудничеството между обучаемите чрез специален подбор и интернализация на положителните външни ефекти от сътрудничеството чрез използването на стратегията „високи такси – високи помощи“.
Възможности за финансиране на обучението и практическата подготовка на морските лица. Ролята на държавата и частния сектор. Национален форум „Привеждане на обучението, квалификацията и труда на българските морски кадри в съответствие със стандартите на ЕС“, Март 2004, 44-56. (В съавторство с Ан. Крушев, Б. Медникаров и Ст. Станков)
В настоящия доклад са разгледани основните диспропорции, настъпили в процеса на финансово осигуряване обучението и практическата подготовка на морските лица в Р. България и е направен опит да се посочат възможните реални ангажименти на заинтересуваните институции и структури, които могат да бъдат поети в това направление. Анализът на различните възможни механизми препоръчва финансирането да бъде съобразено със степента на специфичност и обществените функции, които имат отделните степени на морско образование. При получаване на квалификацията в рамките на средното образование финансирането да се осъществява от държавата чрез децентрализирани и пазарно-ориентирани механизми, използващи ваучери. При висшето морско образование на степен бакалавър финансирането да бъде смесено – основният му инструмент да са обвързаните с бъдещите доходи кредити и схемите за акционерно участие в човешкия капитал, като държавната участва чрез субсидиране на образователните кредити и гарантиране на задълженията на студентите. При магистърското образование и професионалното обучението за придобиване на длъжностна, целева и следдипломна квалификация финансирането да се осигурява изцяло от частни източници.
The New Characteristics of Seafarers’ Labor Market and Their Requirements to the Maritime Education. Proceedings. 4th IAMU General Assembly „Enriching Seafarers in the Third Millennium“, Alexandria, Egypt, 2003, 13 p.
The seafaring market has acquired some very important new characteristics in the era of expanding globalization, rapid development of technologies onboard ships, and political and social pressure for environmental protection and safety: fully global and extremely cost conscious, growing and dynamic, with supply that is far beyond demand, it imposes rising requirements to the qualification of seafarers and its international enforcement. The goal of the paper is to analyze these new market characteristics and their challenges to tertiary maritime education and training (МЕТ). The suggested МЕТ steps to meeting the market requirements consist of changes of national MET structures and educational management, increase of economic efficiency of education by using the cost advantages of economies of scale and revealing of alternative methods of financing, enrichment of educational contents and improvement of onboard training, cooperation between academic faculties from different countries for the harmonization and quality assessment of maritime education, and further enhancement of standards above the current suggestions. In conclusion the paper stresses on the need for elaboration of global strategy for the development of today’s global maritime industry.
New Trends in Maritime Education and Some Lessons for Bulgarian Nikola Vaptsarov Naval Academy. OECD Workshop on Maritime Transport Policy, Paris: OECD, January 2003: DSTI/DOT/MTC(2003) 30, JT00137394, 8 p.
Paper analyses the new characteristics of seafarers’ labor market and their requirements to the maritime education and particularly to the Bulgarian Nikola Vaptsarov Naval Academy. It proves that in the era of expanding globalization, massive increase in international trade and rapid development of technologies onboard ships labor market for seafarers has acquired some very important new characteristics. First, it becomes one of the fastest growing and dynamic labor markets. As a consequence of globalization trends, decreasing costs for transportation of goods by sea, and overloading of other transport, there is and will be a long standing increase in seaborne transportation, which creates an enormous demand for suitably trained personnel. In the situation of insufficient and rigid labor supply this leads to excess demand for competent seafarers. Second, it is global, highly competitive, and extremely cost conscious labor market. The paper discovers that the specificity of market for seafarers is that it is highly open and truly global. It provides an environment where, because of the lack of need to immigrate, job mobility for seafarers is both unrestricted by national institutional barriers and low cost. The third characteristics is that the new technologies onboard ships, the competitive pressure for efficiency, and the increasing political and social pressure for environmental protection and safety impose new and higher requirements to the qualification of seafarers. The ships of today are extremely complex and have to be controlled by highly educated and trained people, who possess the skills and experience to operate these vessels safely and cost effectively. Thus the quality of seafaring personnel is critical to the safe, environmental-friendly and efficient operation of ships and maritime sector and people become the most important component of maritime business. They have to be genuinely motivated, appropriately trained, and highly skilled. Finally, in comparison with other labor markets, we should focus on its strong international enforcement of minimum rules and standards on the skills of seafarers. In the conditions of globalization and shortage of seafarers if there is no international regulation and standardization, a less ethical operator will be in a position to exploit the world market for seafarer with little regard to the quality of those seafarers and the overall level of environmental protection and safety will be reduced. To cope with this problem the governments concerned have developed the international Convention on Standards of Training, Certification and Watch keeping for Seafarers, (STCW 78), whose 1995 revised version now imposes uniform standards of competence and training for crews. As shipping is not only international but also multinational, these standards guarantee both individual qualification and their international acceptance. All this new requirements of the seafarers’ labor market necessitate and lead to substantial changes in maritime education and training. Although maritime education system in each country are unique and length as well as organization of educational programs and course curricula vary significantly (because of traditional and cultural differences and differences in each country’s basic and compulsory educational system), there are some common elements that characterize current stage of development of maritime education development and its response to the new challenges of seafarers labor market.
Конкуренция или сътрудничество – една идея за оптимизиране на структурата на българското морско образование. Морски научен форум, Том 2, Варна: ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, 2003, 11-19. (в съавторство с Б. Медникаров)
Финансирането на висшето морско образование във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”: проблеми и решения. В: Морското образование и квалификацията на морски кадри в началото на ХХІ век – предизвикателства и перспективи. Национална научно-практическа конференция, Варна, 2003, 115-126.
Целта на доклада е да изследва състоянието и пътищата за преодоляване на проблемите по финансирането на висшето морско образование във ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” – Варна. Решенията се търсят като се отчитат съществуващото положение, теоретичните аргументи и опита на другите страни с развито морско образование. Представят се различните методи и източници на финансиране и се предлагат решения, които имат за цел да направи българските морски образователни институции по-конкурентни, по-отговорни и адекватни на сегашната ситуация в сектора. От разгледаните алтернативни публични инструменти се препоръчва да се въведат заемите, обвързващи плащанията с бъдещите доходи. Предлага се и нова държавна стратегия, която да дава право на образователните институции да определят както таксите и правилата за прием на студентите, така и образователните технологии, които използват; да им разрешава да избират онези структури за управление, които позволяват да се преориентират от политика на оцеляване и задоволяване на националните нужди към динамично развитие и заемане на достойно място в конкуренцията на световния пазар за морско образование; и да ги стимулира да се управляват повече като демократична и децентрализирани организации, които подкрепят индивидуалните усилия, сътрудничеството и лоялността на академичния си състав.
Глобализацията и нейните предизвикателства към висшето образование. В: Съвременни проблеми на икономическата наука и стопанската практика в България (Кръгла маса). сп. “Икономическа мисъл”, 2001, кн. 5, 11-13.
Докладът извежда като главна движеща сила на икономическото и общественото развитие знанието и възможността то да се произвежда, обменя и прилага чрез комуникационните и информационните технологии. Дефинирани са осем предизвикателства, които това създава пред висшите училища и трансформацията им от създатели на знание, обучаващи звена и носители на културни ценности в основен фактор на икономическия растеж – фабрика за знание и и център на информационната икономика. Обосновава са и няколко въпроса, които тези предизвикателства поставят пред икономическата наука: в каква степен държавата да либерализира образователния пазар; какви да са мащабите, обхватът и скоростта на административното и финансово дерегулиране и децентрализация; какъв път да поеме приватизацията на образователния сектор и с какви форми държавната политика да осигурява нужната социална справедливост, социализация и социална мобилност, без при това да подменя и нарушава действието на пазарните механизми.
Заплащането при вътрешните трудови пазари и приложения в случая с преподавателския състав на ВВМУ “Н. Вапцаров”. Юбилейна научна конференция, ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна, 2001, 441-448.
Целта на настоящия доклада е да отговори на въпросите защо заплащането нараства с времето, с каква скорост то трябва да се увеличава, т.е. колко големи да са различията в заплащането между различните длъжности по вертикала на кадровото развитие, кога ще се прекратяват трудовите взаимоотношения и следва ли пенсионирането да бъде задължително, като изводите се приложат конкретно в случая със заплащането на преподавателите във ВВМУ “Н. Вапцаров”. Интересът към това приложение е продиктуван от това, че, първо, в училището има ясно изразен вътрешен трудов пазар, второ, от специфичността му като специализирана образователна институция в рамките на военното ведомство, и трето, от необходимостта да се оцени съществуващата практика и да се намери онази политика на формиране на заплащането, която стимулира оптималните усилия на преподавателите в него. Правят се конкретни препоръки за усъвършенстване на управленската практика в училището.
Икономически последици от развитието на електронната търговия. В: Сборник материали от кръгла маса по проблемите на световното стопанство, Икономически университет – Варна, 6 октомври 2000 г., СТЕНО, Варна, 2001, 137-148.
Едва ли в съвременния свят може да се намери област, която се развива по-динамично и която ще има по-голямо въздействие върху икономическия растеж, начините за правене на бизнес, фирменото управление и организация от електронната търговия. Несъмнено е, че едно толкова динамично развиващо се и революционно явления ще има значителни социално-икономически последици. Тяхното познаване е от изключителна важност за адекватната оценка на новите възможности пред нашата страна, свързани с електронната търговия, техните перспективи и ограничители. Целта на статията е извеждането именно на тези социално-икономически последици и посочването на потенциалните ползи, които носи електронната търговия за производителите и потребителите у нас, както и за повишаване ефективността на цялата ни икономика. Посочват се седем фактора, определящи големия потенциал за развитие и растеж на електронната търговия. Благодарение на тях днес основните проблеми на икономиката са много по-лесно и ефикасно решими. Те позволяват както разпръснатата информация да бъде събрана и концентрирана в ръцете на вземащите решения с ниски разходи, така и тези решения да бъдат една достатъчно гъвкава и адекватна реакция на изменящите се условия. В резултат днес икономическите агенти са в много по-малка степен ограничено рационални, опортюнистичното поведение в резултат на асиметричността в разпределението на информацията е много по-малка опасност; а сигурността в работата на пазарите и фирмите е много по-голяма. Особено благоприятна среда предлага електронната търговия за производителите от страни като България, с малък и неплатежоспособен вътрешен пазар. Тя им дава възможност да достигнат до неограничен кръг потребители и да увеличат конкурентоспособността си до равнището на най-високите световни стандарти. В заключение се извеждат и три условия за реализиране на потенциалните предимства, които новите информационни технологии създават.
VІ. УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОСОБИЯ
а. В съавторство:
Якимова, И. Ст. Коева. Макроикономика (теория, тестове, задачи). Глави 4, 5, 6, 12. (115 стр.) СТЕНО, Варна, 2001. ISBN: 954-449-087-6; E-литера, Варна, 2010. <http://www.e-litera.com> ISBN: 978-954-339-057-1
По структура, идеи и замисъл тази разработка представлява продължение на учебника по микроикономика, публикуван от тримата автори. Тя е предназначена за всички студенти, които изучават макроикономическата теория. Текстът обхваща и представя систематизирано, пълно и достъпно основните макроикономически проблеми и алтернативните им интерпретации от отделните школи и течения, като с помощта на статистическата информация са потърсени специфичните им измерения в българските условия. Утвърждава се подходът теорията да се усвоява чрез средствата на съвременния образователен процес – тестове, задачи, въпроси и домашни задания. Предлаганите тук форми за самостоятелна работа са апробирани в преподавателската практика на авторите и гарантират до голяма степен успешно представяне на изпитите.
Якимова, И., Ст. Коева. Микроикономика (теория, тестове, задачи). Глави 3, 11, 12, 13, 14. (106 стр.) СТЕНО, Варна, 2000, ISBN: 954-449-390-6
Целта на тази разработка е да подпомогне всички студенти в опита им да се научат да мислят като икономисти, изучавайки дисциплината микроикономика. В нея материалът е структуриран в 15 теми, отговарящи на организацията на университетското обучение в рамките на петнадесетте седмици на учебния семестър. В тези теми са представени основните теоретични положения, дефиниции и концепции с ключовите понятия на български и английски език. Запознаването на читателите с теоретичните основи на курса несъмнено е първата стъпка към постигането на неговите цели и затова стремеж е изложението да бъде пълно, достъпно и добре систематизирано. В разработката са включени още над 300 въпроса и над 1250 тестове и задачи с отговори. С оглед на по-ритмичната подготовка и предварително запознаване с възможните варианти на междинните и семестриални писмени изпити са предложени 15 задания за самостоятелна работа и два примерни семестриални теста.
б. Самостоятелни:
Микроикономическа теория. Първо издание. [Интернет] Е-литера, Варна, 2007. <http://www.e-litera.com> ISBN: 978-954-339-029-8; Второ издание. Стено, Варна, 2009. (425 стр.) ISBN: 978-954-449-443-8; Трето издание. [Интернет] Е-литера Софт, Варна, 2013. <http://www.e-litera.com> ISBN: 978-954-2912-30-9
Заглавието изследва икономическото поведение на индивидите и фирмите, функционирането на пазарния механизъм и ефектите от държавната намеса в неговата работа. Равнището е съчетание от първото и второто ниво на микроикономическия анализ, което прави съдържанието подходящо за обучаеми с различна начална подготовка. Материалът е разделен на тринадесет теми.
Лекционен курс по макроикономика. Първо издание. [Интернет] ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, Варна, 2004. ISBN: 954-339-007-X; Второ издание. [Интернет] Е-литера Софт, Варна, 2013. <http://www.e-litera.com> ISBN: 978-954-2912-34-7
Това е учебно пособие, което допълва обучението по дисциплината Макроикономика както на първо, така и на второ равнище. Включени са учебник и РРТ презентации на 15 теми, обясняващи поведението на основните агрегатни величини в националните икономики, връзките между тях и възможните политики за регулирането им. Картината на макроикономическите зависимости се изгражда системно, като първо се анализира равновесието на пазарите на стоки и услуги, след това равновесието на паричните пазари и ресурсните пазари. Накрая се анализира и влиянието на макроикономическата политика при отворена икономика.
Икономика на труда. [Интернет] Второ издание Варна: Е-литера Софт, 2013. ISBN: 978-954-2912-34-7
Заглавието анализира трудовите пазари, икономиката на семейството и образованието. Организирано е в 9 теми и съдържа основната литература; презентации на лекциите; задания и тестове за проверка на подготовката; връзки към полезни източници на информация и др.
Икономика на публичния сектор. [Интернет] Варна: Е-литера Софт, 2011. (428 стр.) ISBN: 978-954-2912-13-2
В структурата си изследването се състои от девет глави. Първите пет от тях имат подчертано теоретичен характер. Първа глава представя основните нормативни концепции за общественото благосъстояние. В нея намират място основните етични концепции, които съставят базата на съвременната икономическа теория и политика – утилитаризма, либертарианството, теорията за справедливостта на Джон Ролс – и обосновават двата основни критерия за ефективност – критерият „разход-полза“ и критерият на Парето. Втора глава изследва картината на общото пазарно равновесие при отсъствието на социална политика, дефинира двете теореми на икономиката на благосъстоянието и анализира факторите, които налагат провеждането на социална политика и ролята на социалната политика в реализирането на теоремите на икономиката на благосъстоянието и постигането на справедливост и ефективност. Трета глава проучва ролята на върховенството на закона за постигането на социалната ефективност и проблемите свързани с налагането му от законодателната власт и държавната администрация. Четвърта глава разглежда решенията на още два ограничителя пред ефективността – наличието на външни ефекти и обществен характер на благата. Пета глава изследва състоянието на несигурност, възможностите на застрахователния пазар да обединява ефективно рисковете и нуждата от социално осигуряване. Последните четири глави анализират организацията и администрирането на конкретните политики и мерки от арсенала на социалната политика, които се използват у нас и в чужбина, както и техните ефекти върху разпределението на ресурсите и доходите. Шеста глава е посветена на социалното подпомагане. Тук се търсят ефективните механизми за данъчно и осигурително облагане, субсидиране и ценови контрол, анализират се негативните последици от социалните трансфери за стимулите за труд и инструментите, с които те могат да бъдат смекчени. Седма глава изследва схемите за социално осигуряване и ролята им в социалната защита на възрастните, безработните и болните. Анализират се алтернативните им организационни характеристики, както и последиците за разпределението на доходите и ефективното използване на ресурсите. Същият подход се използва в следващата глава, която е посветена на семейната политика и защитата на децата и семейството. Накрая в девета глава е анализирана ролята на държавата в образованието. Тук акцентът не е върху преодоляването на последиците от несигурността и възстановяването на социалната справедливост, както е в предходните три глави, а върху решаването на проблемите, които са резултат от наличието на положителни външни ефекти и провалът на финансовите пазари в осигуряването на нужното финансиране на образователните инвестиции.
Икономика на персонала. [Интернет] Е-литера, Варна, 2009. <http://www.e-litera.com> (245 стр.) ISBN: 978-954-339-046-5
Изследват се трудовите отношения при вътрешна организация на труда, паричните и непарични възнаграждения, управленските йерархии, подбора и освобождаването на персонала, стимулите за висока производителност. Материалът включва редица приложения и е ориентиран към управленската практика. По всяка тема е предложена разработена лекция и тестове за самостоятелна работа.
Economics. E-litera, Varna, 2009. <http://www.e-litera.com/en> ISBN: 978-954-339-044-1
This is a course in economic theory. While the focuses of the discipline are theory and analytical constructs, I will refer to many applied examples during the term, both as a way of explaining the economic intuition and as a way of helping you see the usefulness of economic theory. The greatest challenge in this course is getting you to think like economists, that is, getting you to naturally approach problems in the context of some economic model, and to use the model’s predictions to understand the problem.
Public Finance. E-litera, Varna, 2009. <http://www.e-litera.com/en> ISBN: 978-954-339-047-2
Course presents theory and practices in fiscal decentralization, transfers, public expenditure assignment, financing of national government investments and local financial management. It considers why the government produces, what it produces, how efficient public provision is compared to private provision, and how public sector goods and services are paid for. Further it explores the interaction of consumers, voters, bureaucrats, and politicians. Government revenue topics include pricing and user fees, taxation, borrowing, and debt.
Курс по Икономика на труда. [Интернет] [CD] Е-литера, Варна, 2006-2010. <http://www.e-litera.com> ISBN: 954-339-004-5
Мултимедиен курс, който има за цел да подпомогне преподаването и ученето по дисциплината „Икономика на труда“. Учебните материали в него са организирани в дванадесет теми, следващи съответните глави от монографията „Икономическият подход в изследването на труда“ (Канев, 2002). По всяка една от темите е предложена основната учебна литература, анимирана РРТ презентация на лекцията и тест от 50 въпроса за проверка на знанията.
A course in Economics of Sea Transport and International Trade. E-litera, Varna, 2005. <http://www.e-litera.com/en> ISBN: 978-954-339-009-0
The course is designed for part-time non-degree education of shipbrokers at the Nikola Vaptsarov Naval Academy, Varna, Bulgaria. The basic aim of the course is to give a fundamental understanding of the economic theory of shipping and international trade, to develop analytical skills and to relate theory with empirical evidence. Main topics are: Price mechanism; Factors affecting demand and supply; opportunity cost; The demand for shipping – derived demand, elasticity of demand; Demand measurement – distance, ton/miles and tones/kilometers; Factors influencing the supply of shipping – tonnage, number and flag; Productivity and supply trends – surplus tonnage, active fleet, short run supply; Measuring elasticity of supply; Basic economic cost concepts – conventional cost analysis in shipping; Economies of scale in shipping and optimal ship size; Factors affecting costs including fiscal regimes and flag of registry; The dry cargo sector and its market characteristics; The cost structure of tramp ships; The use of breakeven analysis in determining minimum freight rates; Determination of the equilibrium freight rate; Seaborne trade in crude and products; The structure of the tanker market; The relationship between the tanker and dry cargo markets; The effect of political and environmental factors and recent changes in the tanker fleet; Characteristics and demand for liner services; Pricing behavior including price discrimination; The relationship between profit maximization and optimal utilization Conferences, alliances and consortia; The effect of international regulations; Customer demand and operators’ search for market dominance; The functions of ports, canals and waterways; Structure, costs and efficiency; Policy with reference to tariffs and investment; Ownership and regulation; The pattern of world trade and the demand for shipping; Trade and economic development – trade flows; absolute and comparative advantage; Global trading; Free trade versus protectionism; The role of the World Trade Organization and G8; How exchange rates are determined – free floating and regulated markets; The effect of fluctuations on shipping; The components of a balance of payments with particular reference to shipping; The relationship between exchange rates and the factors affecting their fluctuations and a country’s balance of payments.