Публикации

@book{Канев2009,

title = {Социалната политика: икономически проекции и решения},

author = {Димитър Канев},

isbn = {978-954-449-442-1},

year  = {2009},

date = {2009-01-01},

publisher = {Стено},

address = {Варна},

abstract = {Социалната политика регулира разпределителните отношения и неравенството в икономическите и социалните позиции на домакинствата и физическите лица. Тя цели увеличаване на благосъстоянието и по-пълното задоволяване на потребностите им от образование, здравеопазване, нормални жилищни условия, икономическа и социална сигурност, чрез преразпределение на националния доход, управление на социалните рискове и защита по време на неблагоприятни обстоятелства. С това социалната политика е насочена към разрешаването на най-наболелите обществени проблеми \textendash бедността, безработицата, вредните условия на труд, подкрепата за семействата и хората в неравностойно положение заради възраст, здравословно състояние, дефицит на възможности за качествено образование, дискриминация и др.



Голямото значение на социалната политика я прави обект на засилен дебат, в който икономическите аргументи преобладават, но почти по всички въпроси водят до коренно противоположни изводи. За някои социалната политика е жизненоважна за икономическото развитие и социалния просперитет на съвременните общества, докато за други, тя не само спъва социално-икономическото развитие, но е насочена и срещу интересите точно на онези, които е призвана за защити. В действителност и двете страни в този спор имат своите основания, защото сама по себе си социалната политика е в състояние както да увеличи благосъстоянието на индивидите и нацията като цяло, така и да ги намали, създавайки редица нежелани ефекти за производителността и икономическата активност.



Целта на монографията е да предложи теоретична рамка, в която да представи и изследва различните икономически аргументи, свързани със социалната политика. Тя е предназначена за всички, които се интересуват от проблематиката и най-вече за студентите, изучаващи икономика на социалната политика и социалната сфера. Нейната амбиция е да им помогне в усвояването на икономическия инструментариум за анализ на държавната политика, придобиването на по-добра ориентация в дискусиите относно икономическите аспекти на социалната политика и да им даде възможност да изградят свои собствени позиции, основани върху систематическото прилагане на подхода на икономическата теория.



За да постигнем тази цел се решават три задачи. Първо, изследват се причините, които налагат намесата на държавата и провеждането на социална политика. Те се търсят в провала на пазарния механизъм в осигуряването на социална ефективност, разбирана като максимизация на общественото благосъстояние чрез баланс между икономическа ефективност и социална справедливост. Второ, анализират се различните инструменти на социалната политика и се отговоря на въпросите кой се облагодетелства от тях и кой поема разходите, как те въздействат върху индивидуалното поведение и дали и в каква степен са рационален отговор и решение на реално съществуващите практически проблеми. Трето, изследват се алтернативните институционални структури на социалната политика, натрупаният опит в развитите страни и у нас в тяхното приложение и се търсят ефективните за българските условия решения.



Постигането на тези задачи е осигурено чрез основаването върху богата теоретична и емпирична литература. Социалната проблематика е основна в икономическата литература. С нея са свързани имената на А. Аткинсън, А. Колдуел, А. Маршал, А. Пигу, А. Сен, А. Смит, Ал Хилмън, В. Парето, Дж. Бентам, Дж. Бюкенън, Дж. М. Кейнс, Дж. Ролс, Дж. Ст. Мил, Дж. Стиглиц, Е. Линдаал, К. Виксел, К. Ероу, К. Маркс, М. Фридман, П. Елкок, П. Пирсън, П. Роснер, Р. Коуз, Р. Мъсгрейв,С. Кузнец, У. Бевъридж, Фр. Хайек, Х. Боуен, Ч. Бут и др. В нашата литература през последните години значителен е приносът на В. Цанов, Д. Димова, И. Белева, Й. Христосков, К. Владимирова, П. Лулански, Хр. Христов и др. В разработката се използват и редица аналитични доклади на Европейската комисия, българските институции и неправителствени организации.



Следваният в монографията методологичен подход е комбинация от позитивен и нормативен икономически анализ. Това позволява най-добре да се анализира степента, в която социалната политика постига двете обществени подцели в търсенето на социална ефективност \textendash постигането на икономическа ефективност и социална справедливост. Позитивният анализ има за свой обект обяснението и прогнозирането на фактите, индивидуалното и колективно поведение, последиците от възприемането на една или друга институционална структура на социалната политика и как различните решения въздействат върху разпределението на ресурсите и доходите в обществото. Нормативният се концентрира върху оценката на фактите и действията от гледна точка на морала. Той ни помага да оценяваме състоянието и поведението като „добри” или „лоши”, дефинира личното и общественото благосъстояние и ни препоръчва какви промени трябва да се предприемат в следваната политика, механизми, правила и процедури.



Икономическите последици от социалната политика се изследват в две насоки. Първата е как социалната политика влияе върху разпределението на ресурсите (allocative effects). Например какви са ефектите от пенсионната система върху спестяванията и предлагането на труд и как безплатното здравеопазване и безплатното образование влияят върху предлагането на здравни и образователни услуги. Тези въпроси са свързани с общото благосъстояние и нямат отношение към разпределението му между различните индивиди. Повечето социални програми имат значително въздействие върху разпределението на ресурсите. Пенсионните осигуровки, осигуряването срещу безработица и социалното подпомагане оказват значително влияние върху търсенето и предлагането на труд. Пенсионните схеми, безплатното образование и здравното осигуряване въздействат върху инвестициите в човешкия капитал, спестяванията и променят решенията какво да се потребява.



Изследването на ефектите върху разпределението на доходите (distributive effects) е втората насока на позитивния икономически анализ на социалната политика. Тук се отговаря на въпросите кой се облагодетелства от дадена политика и кой поема разходите за осъществяването й. Например, ако се опитаме да разберем кой се облагодетелства от безплатното висше образование, ще открием редица ефекти върху доходите. То облагодетелства семействата с ниски доходи, защото улеснява достъпа на техните деца до образованието; семействата с високи доходи, защото вероятността техните деца да учат във ВУЗ е по-висока; студентите, които нямат други доходи, защото ги прави независими от родителите и им позволява да следват; родителите, защото в други случаи биха платили за образованието; преподавателите, защото безплатното образование увеличава търсенето и цената на техните услуги; бъдещите работодатели, защото по-голямото предлагане на висшисти им дава възможност да привличат випускниците с по-ниски разходи; потребителите на създаваните от випускниците стоки и услуги и т.н. Следва да се отбележи също, че в зависимост от подхода към социалните проблеми ефектът върху разпределението на доходите може да е различен. Ако например образованието се финансира чрез гарантирани от държавата студентски заеми, преразпределителните ефекти в доходите ще са по-слаби или въобще ще отсъстват. Ако обаче се финансира чрез данъчното облагане, ще е налице значително преразпределение на доходите.



Поставената цел и задачи, както и избраната методологична и теоретична основа налагат някои ограничения на разработката.



На първо място, обект на анализа са социалната политика и публичния сектор в България, ЕС и страните, членки на ОИСР. Въпреки че проблемите на развиващите се страни са много повече както по разнообразието, така и по дълбочината си, те изискват специфичен подход и могат да се изследват заедно с тези на развитите страни само на едно твърде абстрактно теоретично ниво. Така например в развитите страни предизвикателството пред образователната система и здравеопазването е осигуряването на достъп на всички граждани до най-съвременните образователни и здравни услуги. В развиващите се страни тази цел е недостижима и в тях социалната политика, регулираща образователните и здравните пазари, ще имат различни цели, механизми и съдържание.



Друга специфика, която не позволява едновременно изследване на страни с много разнородна степен на социално-икономическо развитие, е различното влияние на социално-икономическите проблеми върху хората. В развитите страни една силна икономическа криза едва ли следва да се разглежда като социална трагедия. Дори да ограничи съществено доходите, те са на достатъчно високо ниво, за да не бъдат засегнати възможностите за физическо оцеляване, сигурността и социалния живот на хората. Съвсем по друг начин стоят нещата в бедните страни. Там същият спад би предизвикал много по-сериозни както индивидуални, така и обществени проблеми.



Не бива да се пренебрегва и още един аргумент за анализа на страни с разнородна степен на развитие \textendash различната социална структура на обществата. В по-слабо развитите страни съществуват развити социални мрежи, които позволяват на хората да неутрализират последиците от социалните рискове, дори и без помощта на публичните институции. Това, което в развитите страни е функция на формалните системи на застраховането, осигуряването, субсидиите, личните спестявания и социалните трансфери, в развиващите се страни се изпълнява от семейството, семейните контакти и домашното производство.



Второ. Изследва се единствено социалната политика на национално ниво, въпреки че социалната политика се осъществява още на фирмено и наднационално равнище. Подобно ограничение е оправдано по две причини.



Едната е отсъствието на единен модел и наднационална нормативна уредба, които задължително трябва да се следват. Дори и в рамките на Европейския съюз, съществуващите нормативни актове в областта на социалната политика имат единствено препоръчителен характер, специфичните инструменти за социална политика (Европейският социален фонд) финансират проекти, които се управляват на национално равнище (Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“), а заложеният в социалната харта модел на изграждането на социалната политика на Съюза не може да се счита за всеобщ, защото се отхвърля както от някои правителства, които не са ратифицирали Споразумението за социална политика към договора от Маастрихт (Великобритания и Северна Ирландия), така и от европейската организация на работодателите. С изключение на регламентите относно хармонизиране на достъпа до националните схеми за социална защита на работниците и гражданите на ЕС (Регулации 1408/71, 574/42 и 574/72), засега всички опити за хармонизиране в рамките на ЕС са неуспешни. Причината е, че в отделните страни проблемите са специфични, а разбирането за тяхното решение чрез механизмите на социалната политика не е консенсусно. Явно това положение ще се запази дълго, тъй като решенията по този въпрос изискват съгласието на всяка от страните членки.



Другата причина е, че социалната политика на фирмено ниво на практика е определена на национално равнище. Много от трудовите отношения са дефинирани в закони, както е например при отпуските, продължителността на работното време и условията на труд. В тези случаи те са част от националната социалната политика. Въпреки че свързаните с тях социални услуги не се предлагат от държавата и не се отчитат от социалните статистики, чрез тях държавата регулира поведението на фирмите и на практика им възлага важни социални роли и отговорности. Що се отнася до социалните облаги, предлагани от фирмите, те са част от договорните отношения между труда и капитала и не трябва да се разглеждат като част от социалната политика. В тези случаи фирмените социалните облаги, например детските градини, служебните жилища и автомобили, фирменото здравно и пенсионно осигуряване са непарични компоненти на трудовите възнаграждения. Те са елемент от разходите за труд и следва да се анализират в контекста на институциите на трудовите пазари и трудовите отношения.},

note = {Хабилитационен труд за присъждане на научно звание "Професор"},

keywords = {публичен избор, публични финанси, социална политика},

pubstate = {published},

tppubtype = {book}

}